След въвеждането на правило, което забранява пиенето на твърд алкохол по време на работа, един ден, когато нямаше никаква работа, писах на колегите да си сипят по едно. Неочаквано за мен това предизвика смут и объркване сред редиците. Това капан ли е? Изпитвам ли ги дали ще се поддадат или наистина да си сипят по едно. Единият колега първи намери изход от ситуацията. Наложи ми новото най-леко наказание от вътрешните правила на бара – есе на тема избрана от другите.
Ще цитирам моя добър приятел Сун Дзъ – живял преди има-няма 2500 години и неговия труд „Изкуството на войната“: „Цялата тайна се крие в объркването на врага, така че той да не може да проумее истинските ни намерения.“. Но чакайте малко, защо ви говоря за война, врагове? Е, с приятел като мен, не ви трябват врагове. Може да прочетете и цялата секция от труда му, която разсъждава за отношението към врага и да откриете още много неща, които да обяснят отношението ми към вас. Когато усетя, че съм станал предвидим и последователен, си измислям объркваща маневра, която да обърка другите. Докато се чудят какво по дяволите ми се върти в главата, имам време да си свърша останалите проекти на спокойствие. А за това дали подтикването към нарушаването на правилата е било капан или акт на милосърдие – най-вероятно би е било и двете.
Но дали е било правилно да ви поставям в такава ситуация? Сам да пиша правила и после да ви подтиквам към нарушаване? Ще насоча вниманието ви към поведението на един друг мой добър приятел, чиято логика също обичам да следвам. Живял е преди има-няма… абе живял е преди сътворението на света. Бог. Старозаветния, жесток, отмъстителен и нелогичен. Създава нещо, после съжалява, дава му шанс, почти го изтрива от лицето на земята, пак му дава шанс. „И като видя Господ, че нечестието на човека по земята се умножава и че всяка мисъл и наклонност беше постоянно само зло, разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и се огорчи в сърцето Си. И Господ каза: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох – хора, зверове, влечуги и въздушни птици, – понеже съжалих, че ги създадох” (Битие 6:5-7). Затова Бог наводнил цялата земя, като изтребил абсолютно всички, с изключение на Ной и неговото семейство и животните в ковчега (Битие 6:11-22). Крайни мерки от негова страна, но и дисциплинарното уволнение е крайна мярка – не се отпускайте, уволнение дебне отвсякъде. Но когато не е зает с изтребването на целия свят, Бог обича да изпитва волята на любимите си същества – хората. Слав също.
Но за да не цитирам само отдавна умрели хора или богове, ще цитирам и една жива легенда – Божинката. „Човек само когато знае к’во му е, само аз си знам к’во ми е“. Няма и смисъл да се опитвате да ме разберете, само аз си знам какво ми е в главата. Като цяло искам да сте щастливи. Алкохолът е единият път към краткотрайно щастие. Затова и исках да си сипете по едно, въпреки правилата. Добре че не работим в сладкарница, че щях да ви тъпча с торти. Или че не работим в завод за наркотици, че щях да ви подтиквам да дръпнете по една черта. Или в бардак, че…. Както и да е, схванахте ми мисълта. Надявам се, че сте, защото аз не успях.