Из дневника на един бар

бар „Сигнал“

Този пост няма да е просто статистика, както беше по-рано, но да я обобщим все пак – снощи 26.09. беше поредния сигнал срещу бара, преди това 22.09 имаше пак, също и на 13.09, а на 07.09. друг. Август не ни се занимаваше да водим статистика, но и там беше подобно. Търсим астрологична зависимост между датите, защото логична такава няма. Дори и да е тихо, пак се случва. Когато казахме, че ще сменяме името на бар „Сигнал“ се шегувахме.

По-притеснителното е една неприятна тенденция, която се проявява все по-често сред проверяващите полицаи. Сравнително често се опитват да вкарат служителите на бара в заблуждение с лъжливи твърдения, казани и пред голяма група клиенти. Този път твърдяха, че нямаме право да имаме хора по масите след 23:00 часа. В случая цитираха по памет една Наредба за обществения ред в община Стара Загора. Но проблемът на цитирането по памет на нещо, което не са чели, а само им е обяснено на някоя оперативка, е че следващата алинея от същата наредба дава изключение: „(8). /нова – Решение № 1002 от 28.11.2013 г./ По изключение се допуска обслужване на маси в заведения за хранене и развлечения, разположени на открити площи до 24:00 часа за периода от 01.04 до 31.10, за заведения получили разрешение за удължено работно време.“ .

А ние попадаме в него, но явно го научиха по време на проверката. На въпроса защо не си знаят закона, получих отговор, който обобщава един от проблемите в тази държава: „Работата ни не е да познаваме законите, а да ги прилагаме“. Ако не беше тъжно, щеше да е смешно.

Тъжно е, че полицаи дори не знае в коя наредба е основанието за най-чести сигнали в града, а когато им я дадох, се учудиха, че съответният член бил от 2013 година – ами да, законите не се пренаписват всяка година. Тъжно е да вкарват в заблуждение служители и да ги карат да подписват констативни протоколи, с които да признаят нарушение, а когато дойде управителя да казват, че са се объркали и че не сме били в нарушение и че са отразили това в протокола – не за първи път е този сюжет. Тъжно е, че когато ги помоля да излезем на спокойствие отвън, а не да стоят 30 минути пред клиентите и да създават усещане за проблем, те отказват. Като цяло много неща са тъжни, ако просто си решил да правиш нещо, а някои органи, надявам се само от незнание, пречат системно, защото са били длъжни. А после искаме да стигнем останалия свят .