За крафт бирата или защо уискито излиза скъпо за бара

В бирения бар имаме една шега между колегите, зад която стои голяма доза истина. Гласи нещо от рода на “Всеки път, когато някой си поръча вино/уиски, една бира по рафтовете се вкисва”. Тези дни се сетихме за това, докато спорихме с наш познат защо дадено хубаво уиски е с лев или два нагоре спрямо средната цена за града. Отговорихме му с една друга наша шега – всеки път, когато някой се оплаче от цената на определен твърд алкохол, решаваме, че е време да го вдигнем още. Последно така поскъпна Jameson с 50 стотинки, може да благодарите на Пешо. Жалко, че никой скоро не се е оплаквал от това ирландско уиски, а цената му не е актуализирана от доста време и изоставаме сериозно.

Но да се върнем на основното – ние сме бирен бар, който успява да поддържа между 350 и 600 различни бири по рафтовете си (и около 1 200 вида общо през годината, голяма част от които са живи и имат къс срок), както и 8 крана с наливна бира, където много често има нови предложения и всеки кег е важно да се продаде за по-малко от седмица, иначе се вкисва и го хвърляме. Затова е важно бирата да се пие, а за да стане това, поддържаме атрактивни цени и пускаме бири на промоция. И точно заради това не виждаме смисъл и няма да пускаме твърдия си алкохол на ниска цена.

Изпитваме уважение към всеки вид алкохол и се опитваме да поддържаме наличности, но за да имаме това разнообразие от бири, те трябва да се пият. Може да ви звучи парадоксално, но всеки път, когато зареждаме твърд алкохол, той ни струва много повече от цената във фактурата. Местата ни са ограничени. Когато седне компания, която пие само уиски, ние изкарваме не малко пари от тяхната маса, но никой от тях не пие бира. Така наливните ни бири стоят в кега, срокът им на свежест тиктака, а ако не се изпие, ние хвърляме последните литри от кега (което ни изяжда печалбата от него) или бракуваме 30-50 бутилки от рафтовете. Затова и в ценообразуването на всеки твърд алкохол, вино, безалкохолно, вода или чай е така сметнато, че човекът който ги пие, плаща и за риска, че може да бракуваме бири, заради това че той не обича да пие основната ни напитка. Обратното ще доведе до пиене на по-традиционни неща за обикновен бар – Джак с кола примерно, но с времето ще намалим силно предлаганите видове бира, защото няма да можем да ги продадем. Надценката на твърдия алкохол е в рамките на разумното и няма как да се пие на безценица.

В Стара Загора има заведения, които покриват някои основни нужди от забавление – ходи ви се на винен бар – в момента има приятен такъв. Искате да пиете добро уиски – сещам се за няколко места. Добро кафе или коктейли? Пак има места, на които това им е основното. Искате евтино вино и свински уши? Има много кръчми и механи. Но за да има бирен бар и той да поддържа добри цени на най-важния си артикул – бирата – то всяко друго нещо отива в графата луксозна стока.

Уточняваме, че споменатото ценообразуването е наша политика от няколко години и не е нещо ново. Ако някой успее да отвори заведение, което да има от всичко, да е евтино и на добро ниво, обещаваме да идваме редовно. Благодарим за разбирането и наздраве!

Автор: Станислав Колев (известен още като Стария Колобър)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s