Колобърско: първата бира на бара

Пуснахме своята първа бира! Премиерата беше 04.06.2021, благодарим на всички, които успяха да я опитат още първите дни. Част от вас знаят историята ѝ, но тук може да прочетете разширения вариант.

Защо пък точно бира?

След толкова години опитване на най-новото на българския и световния пазар, а и след един куп домашни варки, изкушението да направим нещо свое, по рецепта, която сами сме моделирали, стана твърде голямо. А и имаме идея за няколко бири, които не ни се чака някой друг да ги направи.

За етикета.

Етикетът беше важен почти колкото и рецептата. Дълго се чудихме дали да е сериозен или хумористичен. В крайна сметка решихме първият да е сериозен, а за някои от следващите бири да проверим дали чувството ни за хумор е достатъчно добро. Наехме художник, благодарности на Красимира – повече за нея може да намерите ТУК. Може да я търсите за други проекти, картини, ръчно изработени неща.

Като цяло искахме етикетът да е обвързан с името на бара – “Колобри на бирата”, а и да създадем нов герой/персонаж – старият колобър. Колобрите, както сме повтаряли много пъти, са жреци от прабългарско време. Нашият колобър прилича на магьосник от детските приказки, но пък знае ли се, може да е имало и такъв колобър преди 15 века. Основната идея беше да е приказно, да има магия и мислим, че се получи.

За стила на бирата

Стилът е американски светъл ейл, един от любимите ни – името идва от това, че се използват американски сортове хмел, характерни със свежите почти плодови нотки. Другото характерно за стила е, че е на границата дали да е горчив или не. С 5.4% алкохол и стабилно сухо охмеляване бирата стана много приятна и лятна. Опитали сме се да сложим всичко това на етикета.

През годините този стил стана любим на много от вас, за това направихме своя прочит.

Ще я има ли по магазините?

Първата варка се изпи почти цялата за няма и седмица, а беше 500 литра. До ден-два ще свърши наливната, а бутилките и те намалят. Може би някои от следващите варки ще се появи при наши колеги в други градове, но към този момент трудно ни стига дори за Стара Загора. Ако искате да имате от първото лимитирано издание, сега е момента да дойдете в Колобри на бирата.

Иначе може да бъде намерена в Казанлък при нашите приятели от пъб Dumaroc. Те все повече експериментират с нови стилове бира към чудесното им меню.

На други наши познати им предстои отваряне на крафт бар в Казанлък, като е много вероятно да гостуваме съвсем скоро с последния си кег там. Очаквайте подробности!

Бъдещи бирени проекти?

Освен серия бири на бара, обмисляме да пуснем и серия на барманите – всеки от тях да направи една своя бира, с рецепта и етикет по негов вкус. Там сме леко притеснени, но и въодушевени, защото на колегите определено не им липсва въображение.

Из дневника на един бар: ледогенератор

Нещо, което отлагахме твърде дълго, но му дойде реда. Дами и господа, приятели и Сашо, представяме ви (драматична музика) … нашия ЛЕДОГЕНЕРАТОР! Детето ви иска лед в уискито? Вече няма да питаме дали го пие с едно или две, даваме му достатъчно да си построи ледена пързалка ако ще! Честит първи юни, и тази година приканваме да доведете децата си на бар. За членовете на Д.А.К. Стара Загора (детски алкохолен клуб) първото уиски е безплатно.

Знаем, че сме бирен бар, за това и ледът не беше приоритет до сега, но си има добри приложения – ако стане първия бой в бара, ще дадем по торба лед за участниците. Или ако покрай нас минава маратон и някой се контузи? Вадим лед и му го даваме.

А може и да пуснем коктейли и тогава със сигурност ще ни трябва, но това е друга история.

Из дневника на един бар: барплотове и отвън

Знаем, че обичате да седите на бара, но и че лятото предпочитате отвън. За това и монтирахме бар плотове отвън. Тествани са интензивно повече от месец и са здрави. Разстоянието между новия бар и масите и сметнато, че да е комфортно за всички.

Бъдещите ни планове са свързани с оползотворяване на тротоарното ни право, като запазим максимално усещането за пространство и свобода. В тази връзка се разширихме с още един чадър надолу, като и там ще има промени в скоро време.

Из дневника на един бар: нова камбана

Поредна нова придобивка за бара – най-накрая намерихме камбана в правилната тоналност, размер и форма. Може да звучи като шега, но в България е по-лесно да се открие камбана за овце, но не е за стена. Поне ако отварям ферма, вече ще знам къде да намеря достатъчно звънчета за добитъка.

Откакто я имаме, вече обявяваме всичко по-важно с нея – някой е забравил бирата, която е поръчал? Дрън! Изгубено дете на бара? Дрън! Някой си е поръчал пица от другаде, но си нямаме идея кой от всичките е? Пак дрън! Безплатни шотове? Плахо дрън, че да не чуят.

Из дневника на един бар: наливен Jägermeister в Колобрите

След осемте крана с наливна бира, деветият кран е с Йегермайстер – добре познатият билков ликьор, който се пие силно охладен и на шотове. През годините той се превърна в най-поръчваната ни напитка на шот и предприехме стъпки да се сдобием със системата за наливане. Оригиналните чаши се изстудяват в камерата под нея, а системата охлажда питието в специален резервоар.

История на Йегермайстер 

Самата история на този ликьор също е интересна. Всичко започва през 1878 година от фабрика за вино и оцет в град Волфенбютел, Германия. През 1934 година Кърт Маст, който е син на основателя Вилхелм Маст, разработва рецепта за билков ликьор, а година по-късно напитката е пусната на пазара в бутилка с форма, която се използва до днес.

Съставът

Както се случва с много популярни напитки, така и Йегермайстер се прави по тайна рецепта, която се пази вече повече от 80 години. Известно е, че за производството му се използват 56 различни билки, цветчета, корени и плодове от цял свят, сред които са и канела, джинджифил и звездовиден анасон.

Как се прави

Процесът на производство започва с много старателен подбор на натурални съставки, доставяни от цял свят. Следва мацерация на съставките в смес от алкохол и вода за няколко седмици с цел да се извлекат етеричните масла от билките. След извличане, етеричните масла се смесват с алкохолната основа на напитката и се оставят да отлежат в дъбови бъчви с вместимост от 2 до 10 тона за период от една година. Когато бъдещият ликьор е достигнал желаната степен на развитие, се обогатява с карамелизирана захар, чиста вода и алкохол. Целта е да да се финализира познатия на всички вкус на Йегермайстер с алкохолен градус 35%.

Името

Собственикът Кърт Маст е бил страстен ловец, подобно на много негови съвременници по онова време, затова той дава името Jägermeister, което в превод буквално означава “майстор ловец”, термин познат от векове в региона, поради вековната ловна традиция.

Запазена марка на Йегермахстер от 1935 година е легендарният елен Hubertus с блестящ кръст между рогата. Легендата разказва, че самият елен се е появил пред нецивилизован ловец и го е превърнал в праведен християнин, който след смъртта си бива канонизиран в Свети Хуберт, покровител на всички ловци, математици, оптици и ковачи на метал.

Как се консумира

С многото си билки, Йегермайстер е отличен диджестив, сервиран охладен след вечеря за подобряване на метаболизма. Сайтът на компанията ни съветва, че перфектната температура на сервиране е -18ºС. Ако не сте фен на вечери по протокол с диджестив накрая, а си падате по екстремни нощни (понякога безпаметни) партита, можете да поддържате градуса с популярния коктейл Jegerbomb, който включва Йегермайстер и РедБул

И така, следващия път, когато се наслаждавате на Йегермайстер с приятели, знаете каква история да разкажете.

Източник: тук.

Из дневника на един бар: домашна бира от Иван

Хубавото на работата в бар за крафт бири е, че от време на време опитваме домашни бири направени от наши познати и клиенти. Вкусът им е близък до това, което бирите са били преди 100 или 1 000 години – уникално усещане да се пие нещо без консерванти и излязло прясно от ферментатора. Този път Иван сподели с нас червен ейл. Получила се е добре, пожелаваме му да продължава да вари редовно. Чакаме да видим какво ще стане с една експериментална бира с липа, която направихме заедно с него – за сега си ферментира.

По неговите думи бирата е с алкохол 5.2%, използвани са 5 вида малц и 2 вида хмел. Не е горчива и е приятна на аромат. Ако искате да научите повече за това как бирата се превръща в питието, което познаваме и до днес, може да прочетете тази статия или да видите този епизод на предаването БирЪ. A за курсове и материали за домашно пивоварство, потърсете колегите от Стара Загора – Направи си бира.

Ако имате ваша бира, ще се радваме да я споделите с нас. Наздраве!

Из дневника на един бар: спечелихме си чаша “На инат”

Дневникът на един бар продължава с кратка новина – спечелихме чаша, най-вече заради нашия инат! Почти на шега един от нас се включи в томбола с награда и вече сме горди собственици на уникална чаша и две кенчета. Специални благодарности на “Бири на инат”, че ни включи сред участниците и още повече благодарности, че ни изтегли.

Чашата е и свещ, но е толкова майсторски направена, че ако си стои на бара, постоянно се пресягам към нея, с идеята, че е пълна с бира. Като ни отворят, мислим да я запалим, а после да си я ползваме по предназначение – за бира! Докато чакаме отварянето, си работим като бирен магазин, не ни забравяйте!

А малко повече за проекта “Бири на инат” може да видите в интервюто, което взехме от пивоваря. Освен “Male Ale”, при нас вече може да намерите и другата му бира “Against all odds”. Приятно гледане – кликни тук.

Из дневника на един бар: Новата срещу старата визия на тоалетната

Барът продължава да си води дневник, за да не забравя, че от толкова пиене се губят спомени. Новия епизод от дневника е за тоалетната – новата визия срещу старата. След масата, на която си пиеш бирата, това е второто място, където прекарваш най-много време при нас, за това обръщаме специално внимание на чистотата, а и на визията.

Започваме с новия изглед, намираме го за наистина добре направена и отговаряща на духа, който си изгради заведението – смесица от забавно, но със сериозни елементи. Поканихме Иван, за да изрисува стените и да ги изпише с калиграфия. Ако харесвате работата му, може да разгледате другите му проекти в инстаграм тук и тук..

Котката си остана, нея си я имаше и преди. Но стените са изписани с интересни бирени послания. Някои са по-лесни за разчитане, други не толкова. Тъкмо да си имате още едно занимание там.
Оставихме пълна творческа свобода на твореца – и вече си имаме нов персонаж, направен в стила на анимационните герои от 30-те години на 20-ти век.

А предишната идея, която се задържа около година и половина я помните – имаше бяла дъска за писане и маркери, за да оставяте прозренията си по нея. Имаше някои уникални размисли. Но един ден някой се сети, че може да почне да пише по стената. Беше нещо малко и безобидно, но това отприщи вълна от творчество, която заля всички стени. Беше забавно, но се запълни бързо. Така изглеждаше тоалетната малко преди ремонта.

Почти една година надписите бяха само по дъската.
Някои деца също си оставиха творчеството. А вътре слагахме всичко, което не му намерим място другаде.

И двете визии си имат своя чар, но мислим да не връщаме скоро маркерите там.

Из дневника на един бар: Трети рожден ден

След третия си рожден ден, бирен бар “Колобри на бирата” реши да си води дневник с дреболиите, които се случват в него – събития, ремонти, нови неща, стари спомени, интересни неща зад кулисите. Оказа се, че три години са много и вече трудно помним кое кога е станало. В новата рубрика в блога “Из дневника на един бар”, ще може да следите всичко за вашия любим бар в Стара Загора.

Станахме на 3 годинки! Ако барът беше дете, на тази възраст вече щеше да прави един куп неща! Нека да видим по-подробно.



1. Децата на три години вече има контрол върху посоката в която вървят или тичат. И ние така – имаме все по-ясни идеи за посоката в която вървим и го правим все по-уверено.

2. На три децата вече могат да се хранят самостоятелно, без да се цапат. И ние сме много по-самостоятелни и май почти не се цапаме, така де, не допускаме толкова грешки.

3. Тогава децата влагат все по-голямо въображение в игрите си. Ние влагаме въображение в проектите си – предаването БирЪ, музикалния проект Липичовете, организация на събития.

4. На три децата стават още по-приказливи и речникът им се обогатява. И в бара не млъкваме – дали ще си говорим с вас или в предаването БирЪ, дори и тук. Нямаме спирка.

След като се убедихме, че развитието ни се движи успоредно с това на три годишните, ще разкажем малко и за рождения ден. След края на партито и особено на афтърпартито, не един познат (няма да ги изброявам поименно, те си знаят), споделиха засрамено, че толкова глупости не са правили скоро. Според мен можеше и повече, но има време до следващия рожден ден.

Извиняваме се на всички, които ги върнахме. Заради ограниченията с броя места и избягване на струпване на хора, между 20 и 30 души им отказахме резервации, защото всичко беше запълнено. Ще има и други партита, очакваме ви на тях.

Тази година решихме да няма торта, заради епидемията не върви да духаме свещички над храна, която ще я ядат гостите. Вместо това се обърнахме към някои сладкари, които са и любители на бирата. Благодарим на Ваня и нейните здравословни бонбони. Повече за нейния проект VFood може да намерите на този линк. Благодарим и на Данна и нейните меденки с бирена тематика. Нейният проект Art of Cookies може да намерите на този линк. А Марина приготви трюфели тирамису (горе в дясно) – име на сладкарския проект си няма още, но ѝ пожелаваме да го развие.

Имаше и забавни подаръци. Елиза ни подари плетена бирена халба. Още не сме ѝ измислили име, но бързо си намери място в бара. Ако искате да си поръчате забавни плетени играчки, може да посетите Плетива по поръчка by “Lizi’s Handmade Factory”.

От Липичките (двете най-големи фенки на музикалния проект Липичовете, взеха участие и БирЪ: еп.8 – за една плодова бира и осми март), така де, подариха ни слами за многократна употреба с форма на пениси. Това е по повод една шега, която се върти между нас – нито е смешна, нито е шега, така че няма да я споделям тук. Ето го и Димитър как пие от сламката.

Антон и Маргарита подариха от тяхното вино. Съжалявам, че споделям празна бутилка, но виното им е наистина прекрасно и в момента в който се сдобия с тяхна бутилка, първо я изпивам, после се сещам да снимам. Успех и на тях с отварянето на винарната. Те са и домашни пивовари, чакаме с нетърпение следващата им бира.

Ако изпускам някой подарък, то е защото в края на вечерта всички бяхме пийнали и почват да ми се губят моменти. А това са снимки от партито – беше твърде спокойно за нашия вкус, но до приключване на епидемията ще е така.

Развитие на пивоварството в Средновековна Европа

До 12-ти век варенето на бира в Европа е било рядко срещан занаят. Хмелът обаче бързо променя това. Започнало като практики в Бремен и други пристанища по северното крайбрежие на Германия, една на вид малка промяна довела до откритие, което тласнало индустрията към Ренесансова Европа, при това в мащаби, които остават недостижими до късния 19-ти век. Пивоварството се превърнало в индустрия жизненоважна за икономиката и политиката на градовете от Северна Европа и насърчило развитието на търговията на голямо разстояние. А бирата станала част от ежедневието на хората

.
През Ранното средновековие варенето на бира било семеен бизнес. До 12-ти век било нещо, което хората от селските региони правели у дома. Жените правили хляб и ако останело зърно, можело да сварят и бира. Пивото от своя страна е трябвало да се изпие максимално бързо, защото имало голям шанс да се развали. В по-заможните домове, ако жената направила повече бира, отколкото семейството може да изпие, излишъкът се продавал на съседите. Всичко се променило, когато градовете започнали да се разрастват около 1 000 година. Жителите им живеели в малки къщи, където нямало място или оборудване за варене на бира. Започнали да се появяват специалисти пивовари, които се изхранвали с продаване на бира. Това, което правили, било много по-различно от светлата леко горчива напитка, която познаваме днес. Пивоварите от Средновековието подправяли бирата с различни комбинации от билки, включително розмарин, риган, мента, бял равнец, хвойна, градински чай, както и блатна мирта, която често се ползвала като основна подправка. Когато в Бремен и другите северни немски градове започнали да ползват хмела масово, нещата се променили.


Хората познавали хмела като растение от векове, а някои манастири дори го използвали за направата на бира през Ранното средновековие. Успехът на пивоварите от северното крайбрежие на Германия се състояло в това, че се научили на ползват точно правилното количество от него – достатъчно, за да може да се отделят киселини и други полезни химикали, придаващи горчив вкус, но не и твърде много, за да не отблъснат любителите на традиционната тогава бира, която била сладка. Охмелената бира издържала повече и позволявала да бъде съхранявана и продавана седмици по-късно, дори и месеци. До навлизането на хмела, направата на бира през лятото е било трудно, защото търсенето е било голямо, а топлото време е покачвало риска от това да се развали. Хмелът направил възможно сварената бира през март да е свежа до юни или юли. Горчивата добавка не само разрешила проблема със сезонността на пивото, но отворило вратите за търговия на големи разстояния. Градовете можело да изнасят бира на стотици километри, най-вече по море и да я доставят на потребители, които оценявали продукта заради неговото качество, вкус и конкурентна цена.


Бремен е бил първият град да се възползва от бума, благодарение на охмеляването на бирата. След него останалите градове по бреговете на Северно и Балтийско море следват успеха му, а в последствие стават членове Ханзейския съюз – група градове, които са отдадени на търговията и обединяват влиянието си при преговори с цели кралства. А пивото се оказва важна стока в техните търговски занимания. Градове като Висмар и Гданск стават основен износител през 14-ти век. В Ханзейската лига Хамбург се радва на най-голям успех. Както един тогавашен летописец отбелязва, новият стил на варене дава на града прозвището “Brauhaus der Hanse” (Пивоварната на Ханза). Дори и Карл IV, император на Свещената Римска империя, възхвалява преуспяващата бирена индустрия в Хамбург. Около 1360 г. градът произвежда повече от 25 милиона литра годишно, направени в 450 пивоварни, което се равнява средно на около 300 литра на човек. Дори и след началото на чумните епидемии след 1340 г. които покосяват Европа, производството не само, че не пада, а се покачва. През 15-ти век Хамбург прави по 30 милиона литра на година, повечето от които изнасят.
Докато другите градове не могат да се доближат до успеха на Хамбург, те успяват успешно да имитират наложените от него тенденции в пивоварството, използвайки хмел, за да правят по-издръжлива на разваляне бира, подходяща както за местна консумация, така и за износ. Варенето на охмелена бира се разраснало в Северна Европа към Полша, на изток към Рига, Скандинавия на север, Ниската земя и Англия на запад. През 14-ти и 15-ти век бирата измества виното като предпочитана напитка във все повече и повече региони. Това води до изкореняване на полета с лозя и засаждането им с хмелови насаждения, стигайки на юг дори до Рейнска област, а през 16-ти век Бавария се превръща в район доминиран от бирата.


През 16-ти век бирата започва да доминира живота в градовете на Северна Европа. Тъй като пивоварните били малки, били нужни наистина много, за да произведат големите количества, които били нужни. Това означавало, че много търговци и предприемачи притежавали техен собствен бизнес по едно и също време. Основно мъже, повечето от тях вземали дейно участие в управлението на града, като не малко от тях били част от градския съвет, вземайки политически решения, включително за регулацията и популяризацията на пивоварството. Правенето на бира се превърнало в критично важна част от икономиката на градове като Хамбург. Пивоварните осигурявали голямо количество работни места в градовете, включително работа за хората отговарящи за преноса ѝ. Производството и търговията били свързани с такси и мита, които били важни за финансите на градовете. За някои градове тези данъци съставлявали една трета до половината от всички парични постъпления. Пивоварната индустрия променила градския начин на живот по интересен и полезен за цялото население начин. Пивоварните имали нужда от големи количества чиста вода, за това били въведени строги правила срещу замърсяването на потоците и кладенците. За някои от тях били изградени тръбопроводи, от които се възползвали и съседни на тях имоти. Пивоварните имали положителен ефект и върху селските райони – засиленото търсене на ечемик и други зърнени култури, както и на хмел, довело до замогване на хората, които ги отглеждали. С времето бирата заема все по-важно място в ежедневието на хората, променяйки начина на мислене и живот.


В заключение може да кажем, че пивоварните от Северна Германия намират начин да направят вкусна и по-трудна за разваляне алкохолна напитка, която измества другите видове алкохол от ежедневието на хората. Макар и на вкус все още да е далеч от пилзнер стиловете, които доминират пазара през 20-ти и 21-ви век, тя поставя началото на превръщането на пенливата течност в третата най-популярна в световен мащаб течност след водата и чая.

Автор: Станислав Колев

Източник: тук.