Из дневника на един бар: нови столове, маси и пейки

Една промяна, която обмисляхме от известно време, но чак сега успяхме да осъществим. Пристигнаха още бар столове, маси и пейки!

След не до там добрата поръчка на предишните бар столове – онези металните, които се оказаха леко тесни и не до там удобни, решихме че е добре да им намерим заместник. Новите са ръчно направени, дизайнът е интересен и е подбран така, че да са максимално удобни, с леко изнесената назад облегалка и достатъчно голяма седалка. Тях можете да намерите край бара, а старите метални отиват в склада за резерв, като сме оставили 2-3 край масите, ако на някой му липсват.

Отвън също има промени. От тази година тротоарното право вече не е според броя маси, а според квадратните метри, които сме обявили. Затова измислихме начин как да го запълним, без да става тясно, но да има повече места и маси. След леко разместване, поръчване на още две маси и куп пейки, сега имаме повече места от вън. Едната маса стана двойна, а останалите са обградени от 3 или 4 пейки. Само на едно място оставихме две пейки, за да не пречат на изнесения бар плот до тях. Така дори да дойдете с голяма компания, няма да има нужда да придърпвате столове и пейки от съседни маси. Вече всяка си има достатъчно.

Из дневника на един бар: чаши с нашето лого

Някак не върви да имаме наша бира, а да не я сервираме в чаши с логото на бара. Вече тази грешка е поправена и може да пиете Колобърско или друга любима бира в красива чаша на столче 330 мл., или в английска пинта от 500 мл. брандирани с добре познатото “Колобри на бирата”. А за снимката сме сипали хубав немски вайс, но скоро ще има Колобърско и ще направим цяла сесия със снимки.

Първият път се спряхме на два любими стила чаши, от които самите ние обичаме да пием, но след време обещаваме да направим и други.

Из дневника на един бар: паркинг за тротинетки под наем до бара

В Стара Загора има нова услуга – електрически тротинетки под наем. А от бирения бар с радост разбрахме, че единият паркинг е точно до нас. За да ги ползвате, ще трябва да си свалите приложение и да платите през него, а накрая да ги оставите на някой от обособените места. Има си табелка с описание, няма да я преразказваме цялата.

Като цяло е бърз, лесен, екологичен транспорт. Пиете си бира и се сещате, че ви трябва нещо от магазина? Вземате една и отивате за отрицателно време. Не ви се дават пари за такси, защото разстоянието е малко, но не ви се ходи пеш? Пак са добър вариант. Слезли сте от гарата и искате да разгледате града? Първо пиете една бира при нас, после може да обикаляте колкото искате.

А сега анализ на по-сериозния въпрос – паркинг за такива тротинетки точно до бирен бар? Част от вас си тръгват след консумация на значително количество бира – ще ви приканим да не си пробвате уменията във видимо нетрезво състояние – центъра на тежестта е много ниско при това превозно средство и шансът за падане не е за подценяване. Използвайте ги разумно.

Из дневника на един бар: немски вурстове направени за един крафт бар

Официално е. Ако попитате дали има нещо за хапване, вече отговорът е да – вурстове. След разнообразието от ядки, чипсове, луканка, суджук, кашкавал, от скоро може да хапнете и по-сериозно. След няколко минимални ремонта и известни разговори с агенция по храните, вече официално можем да се похвалим с едно от най-вкусните мезета за бира – вайсвурст, известен още като бял вурст.

Изкушението, което предлагаме, не е просто закупено от магазина, а изработвано специално за нас от нашите приятели от магазини за месо Аякс. Историята на тези вурстове е свързана с много изпити бири, като една вечер започнахме да обсъждаме с любителите на бира от Аякс дали не може да внедрим още някое бирено мезе.

За рецептата е използвано нищо повече от подправки и прясно свинско месо. От една страна се слага охладена плешка без кост и малко сланина. Но подправките са това, което придават уникалния вкус на нашите вурстове. Сред тях има някои добре познати вкусове, както и неща, които не са толкова разпространени в българската кухня. Но рецептата е класическа немска, така че това е напълно нормално. Ще усетите кориандър, мацис, чили, майорана, червен пипер ,черен пипер. Крайният продукт е добре балансиран и е по-вкусен от всеки бял вурст, който успяхме да намерим в големите вериги.

Поднасянето е почти толкова важно, колкото е рецептата. Към двата вайствурста, приготвени по традиционен начин на водна пара (в оригиналната рецепта се поднасят след претопляне в гореща, но не вряща вода, а не на скара), добавяме и кисела краставичка, два соса (единият от които е горчица), тортила чпис и няколко гриловани маслини. В бъдеще може да пуснем и традиционно поднасяне с брецел, кисело зеле, но има време.

В обобщение може да кажем, че след разнообразието от крафт бири, сред които и нашата марка “Колобърско”, вече имаме и крафт вурстове. Наздраве!

Из дневника на един бар: подариха ни игра за напиване! Желаещи да играят?

И ние купуваме игри за бара, но когато клиенти подаряват нови и щури неща, усещането е неповторимо! Благодарим на Деси и Ро, че са се сетили за нас и донесоха тази игра. Все още никой не се е престрашил да я пробва, за това отправяме предизвикателството. Може да я намерите на рафта с бирените енциклопедии или като попитате на бара.

Ако имате игра, която може да ни свърши работа, приема подаръци не само по празниците. А ако просто искате да видите някоя нова или любима игра в бара, пишете ни, за да я намерим.

Из дневника на един бар: чашомиялна и нова мивка

Дневникът на бара продължава с новите промени. Няколко неща се случиха последната седмица. Подменихме много неща покрай мивката, но едно по едно.

  1. Сменихме стария плот. С времето просто не ставаше. Няма да навлизаме в подробности, но имаше реален шанс да се разпадне.
  2. Сложихме ново по-подходящо корито. Вече е едно цяло корито с три сектора. Няма да се събира вода като при стария вариант, където бяха просто две отделни едно до друго. Модерна работа.
  3. И накрая, но не и по важност – взехме чашомиялна. След години миене на ръка, изведнъж се почувствахме като хора. Вече няма нужда единият колега да стои наказан в ъгъла и да мие цяла вечер. Ще имаме повече време за вас, както и да въведем някои нови неща. Вълнението е толкова голямо, че вече има случаи на измиване на чаши, които са вече чисти. На ръка не ставаха такива грешки 😀

Колобърско: първата бира на бара

Пуснахме своята първа бира! Премиерата беше 04.06.2021, благодарим на всички, които успяха да я опитат още първите дни. Част от вас знаят историята ѝ, но тук може да прочетете разширения вариант.

Защо пък точно бира?

След толкова години опитване на най-новото на българския и световния пазар, а и след един куп домашни варки, изкушението да направим нещо свое, по рецепта, която сами сме моделирали, стана твърде голямо. А и имаме идея за няколко бири, които не ни се чака някой друг да ги направи.

За етикета.

Етикетът беше важен почти колкото и рецептата. Дълго се чудихме дали да е сериозен или хумористичен. В крайна сметка решихме първият да е сериозен, а за някои от следващите бири да проверим дали чувството ни за хумор е достатъчно добро. Наехме художник, благодарности на Красимира – повече за нея може да намерите ТУК. Може да я търсите за други проекти, картини, ръчно изработени неща.

Като цяло искахме етикетът да е обвързан с името на бара – “Колобри на бирата”, а и да създадем нов герой/персонаж – старият колобър. Колобрите, както сме повтаряли много пъти, са жреци от прабългарско време. Нашият колобър прилича на магьосник от детските приказки, но пък знае ли се, може да е имало и такъв колобър преди 15 века. Основната идея беше да е приказно, да има магия и мислим, че се получи.

За стила на бирата

Стилът е американски светъл ейл, един от любимите ни – името идва от това, че се използват американски сортове хмел, характерни със свежите почти плодови нотки. Другото характерно за стила е, че е на границата дали да е горчив или не. С 5.4% алкохол и стабилно сухо охмеляване бирата стана много приятна и лятна. Опитали сме се да сложим всичко това на етикета.

През годините този стил стана любим на много от вас, за това направихме своя прочит.

Ще я има ли по магазините?

Първата варка се изпи почти цялата за няма и седмица, а беше 500 литра. До ден-два ще свърши наливната, а бутилките и те намалят. Може би някои от следващите варки ще се появи при наши колеги в други градове, но към този момент трудно ни стига дори за Стара Загора. Ако искате да имате от първото лимитирано издание, сега е момента да дойдете в Колобри на бирата.

Иначе може да бъде намерена в Казанлък при нашите приятели от пъб Dumaroc. Те все повече експериментират с нови стилове бира към чудесното им меню.

На други наши познати им предстои отваряне на крафт бар в Казанлък, като е много вероятно да гостуваме съвсем скоро с последния си кег там. Очаквайте подробности!

Бъдещи бирени проекти?

Освен серия бири на бара, обмисляме да пуснем и серия на барманите – всеки от тях да направи една своя бира, с рецепта и етикет по негов вкус. Там сме леко притеснени, но и въодушевени, защото на колегите определено не им липсва въображение.

Из дневника на един бар: ледогенератор

Нещо, което отлагахме твърде дълго, но му дойде реда. Дами и господа, приятели и Сашо, представяме ви (драматична музика) … нашия ЛЕДОГЕНЕРАТОР! Детето ви иска лед в уискито? Вече няма да питаме дали го пие с едно или две, даваме му достатъчно да си построи ледена пързалка ако ще! Честит първи юни, и тази година приканваме да доведете децата си на бар. За членовете на Д.А.К. Стара Загора (детски алкохолен клуб) първото уиски е безплатно.

Знаем, че сме бирен бар, за това и ледът не беше приоритет до сега, но си има добри приложения – ако стане първия бой в бара, ще дадем по торба лед за участниците. Или ако покрай нас минава маратон и някой се контузи? Вадим лед и му го даваме.

А може и да пуснем коктейли и тогава със сигурност ще ни трябва, но това е друга история.

Из дневника на един бар: барплотове и отвън

Знаем, че обичате да седите на бара, но и че лятото предпочитате отвън. За това и монтирахме бар плотове отвън. Тествани са интензивно повече от месец и са здрави. Разстоянието между новия бар и масите и сметнато, че да е комфортно за всички.

Бъдещите ни планове са свързани с оползотворяване на тротоарното ни право, като запазим максимално усещането за пространство и свобода. В тази връзка се разширихме с още един чадър надолу, като и там ще има промени в скоро време.

Из дневника на един бар: нова камбана

Поредна нова придобивка за бара – най-накрая намерихме камбана в правилната тоналност, размер и форма. Може да звучи като шега, но в България е по-лесно да се открие камбана за овце, но не е за стена. Поне ако отварям ферма, вече ще знам къде да намеря достатъчно звънчета за добитъка.

Откакто я имаме, вече обявяваме всичко по-важно с нея – някой е забравил бирата, която е поръчал? Дрън! Изгубено дете на бара? Дрън! Някой си е поръчал пица от другаде, но си нямаме идея кой от всичките е? Пак дрън! Безплатни шотове? Плахо дрън, че да не чуят.

Из дневника на един бар: наливен Jägermeister в Колобрите

След осемте крана с наливна бира, деветият кран е с Йегермайстер – добре познатият билков ликьор, който се пие силно охладен и на шотове. През годините той се превърна в най-поръчваната ни напитка на шот и предприехме стъпки да се сдобием със системата за наливане. Оригиналните чаши се изстудяват в камерата под нея, а системата охлажда питието в специален резервоар.

История на Йегермайстер 

Самата история на този ликьор също е интересна. Всичко започва през 1878 година от фабрика за вино и оцет в град Волфенбютел, Германия. През 1934 година Кърт Маст, който е син на основателя Вилхелм Маст, разработва рецепта за билков ликьор, а година по-късно напитката е пусната на пазара в бутилка с форма, която се използва до днес.

Съставът

Както се случва с много популярни напитки, така и Йегермайстер се прави по тайна рецепта, която се пази вече повече от 80 години. Известно е, че за производството му се използват 56 различни билки, цветчета, корени и плодове от цял свят, сред които са и канела, джинджифил и звездовиден анасон.

Как се прави

Процесът на производство започва с много старателен подбор на натурални съставки, доставяни от цял свят. Следва мацерация на съставките в смес от алкохол и вода за няколко седмици с цел да се извлекат етеричните масла от билките. След извличане, етеричните масла се смесват с алкохолната основа на напитката и се оставят да отлежат в дъбови бъчви с вместимост от 2 до 10 тона за период от една година. Когато бъдещият ликьор е достигнал желаната степен на развитие, се обогатява с карамелизирана захар, чиста вода и алкохол. Целта е да да се финализира познатия на всички вкус на Йегермайстер с алкохолен градус 35%.

Името

Собственикът Кърт Маст е бил страстен ловец, подобно на много негови съвременници по онова време, затова той дава името Jägermeister, което в превод буквално означава “майстор ловец”, термин познат от векове в региона, поради вековната ловна традиция.

Запазена марка на Йегермахстер от 1935 година е легендарният елен Hubertus с блестящ кръст между рогата. Легендата разказва, че самият елен се е появил пред нецивилизован ловец и го е превърнал в праведен християнин, който след смъртта си бива канонизиран в Свети Хуберт, покровител на всички ловци, математици, оптици и ковачи на метал.

Как се консумира

С многото си билки, Йегермайстер е отличен диджестив, сервиран охладен след вечеря за подобряване на метаболизма. Сайтът на компанията ни съветва, че перфектната температура на сервиране е -18ºС. Ако не сте фен на вечери по протокол с диджестив накрая, а си падате по екстремни нощни (понякога безпаметни) партита, можете да поддържате градуса с популярния коктейл Jegerbomb, който включва Йегермайстер и РедБул

И така, следващия път, когато се наслаждавате на Йегермайстер с приятели, знаете каква история да разкажете.

Източник: тук.

Из дневника на един бар: домашна бира от Иван

Хубавото на работата в бар за крафт бири е, че от време на време опитваме домашни бири направени от наши познати и клиенти. Вкусът им е близък до това, което бирите са били преди 100 или 1 000 години – уникално усещане да се пие нещо без консерванти и излязло прясно от ферментатора. Този път Иван сподели с нас червен ейл. Получила се е добре, пожелаваме му да продължава да вари редовно. Чакаме да видим какво ще стане с една експериментална бира с липа, която направихме заедно с него – за сега си ферментира.

По неговите думи бирата е с алкохол 5.2%, използвани са 5 вида малц и 2 вида хмел. Не е горчива и е приятна на аромат. Ако искате да научите повече за това как бирата се превръща в питието, което познаваме и до днес, може да прочетете тази статия или да видите този епизод на предаването БирЪ. A за курсове и материали за домашно пивоварство, потърсете колегите от Стара Загора – Направи си бира.

Ако имате ваша бира, ще се радваме да я споделите с нас. Наздраве!

Из дневника на един бар: спечелихме си чаша “На инат”

Дневникът на един бар продължава с кратка новина – спечелихме чаша, най-вече заради нашия инат! Почти на шега един от нас се включи в томбола с награда и вече сме горди собственици на уникална чаша и две кенчета. Специални благодарности на “Бири на инат”, че ни включи сред участниците и още повече благодарности, че ни изтегли.

Чашата е и свещ, но е толкова майсторски направена, че ако си стои на бара, постоянно се пресягам към нея, с идеята, че е пълна с бира. Като ни отворят, мислим да я запалим, а после да си я ползваме по предназначение – за бира! Докато чакаме отварянето, си работим като бирен магазин, не ни забравяйте!

А малко повече за проекта “Бири на инат” може да видите в интервюто, което взехме от пивоваря. Освен “Male Ale”, при нас вече може да намерите и другата му бира “Against all odds”. Приятно гледане – кликни тук.

Из дневника на един бар: Новата срещу старата визия на тоалетната

Барът продължава да си води дневник, за да не забравя, че от толкова пиене се губят спомени. Новия епизод от дневника е за тоалетната – новата визия срещу старата. След масата, на която си пиеш бирата, това е второто място, където прекарваш най-много време при нас, за това обръщаме специално внимание на чистотата, а и на визията.

Започваме с новия изглед, намираме го за наистина добре направена и отговаряща на духа, който си изгради заведението – смесица от забавно, но със сериозни елементи. Поканихме Иван, за да изрисува стените и да ги изпише с калиграфия. Ако харесвате работата му, може да разгледате другите му проекти в инстаграм тук и тук..

Котката си остана, нея си я имаше и преди. Но стените са изписани с интересни бирени послания. Някои са по-лесни за разчитане, други не толкова. Тъкмо да си имате още едно занимание там.
Оставихме пълна творческа свобода на твореца – и вече си имаме нов персонаж, направен в стила на анимационните герои от 30-те години на 20-ти век.

А предишната идея, която се задържа около година и половина я помните – имаше бяла дъска за писане и маркери, за да оставяте прозренията си по нея. Имаше някои уникални размисли. Но един ден някой се сети, че може да почне да пише по стената. Беше нещо малко и безобидно, но това отприщи вълна от творчество, която заля всички стени. Беше забавно, но се запълни бързо. Така изглеждаше тоалетната малко преди ремонта.

Почти една година надписите бяха само по дъската.
Някои деца също си оставиха творчеството. А вътре слагахме всичко, което не му намерим място другаде.

И двете визии си имат своя чар, но мислим да не връщаме скоро маркерите там.

Из дневника на един бар: Трети рожден ден

След третия си рожден ден, бирен бар “Колобри на бирата” реши да си води дневник с дреболиите, които се случват в него – събития, ремонти, нови неща, стари спомени, интересни неща зад кулисите. Оказа се, че три години са много и вече трудно помним кое кога е станало. В новата рубрика в блога “Из дневника на един бар”, ще може да следите всичко за вашия любим бар в Стара Загора.

Станахме на 3 годинки! Ако барът беше дете, на тази възраст вече щеше да прави един куп неща! Нека да видим по-подробно.



1. Децата на три години вече има контрол върху посоката в която вървят или тичат. И ние така – имаме все по-ясни идеи за посоката в която вървим и го правим все по-уверено.

2. На три децата вече могат да се хранят самостоятелно, без да се цапат. И ние сме много по-самостоятелни и май почти не се цапаме, така де, не допускаме толкова грешки.

3. Тогава децата влагат все по-голямо въображение в игрите си. Ние влагаме въображение в проектите си – предаването БирЪ, музикалния проект Липичовете, организация на събития.

4. На три децата стават още по-приказливи и речникът им се обогатява. И в бара не млъкваме – дали ще си говорим с вас или в предаването БирЪ, дори и тук. Нямаме спирка.

След като се убедихме, че развитието ни се движи успоредно с това на три годишните, ще разкажем малко и за рождения ден. След края на партито и особено на афтърпартито, не един познат (няма да ги изброявам поименно, те си знаят), споделиха засрамено, че толкова глупости не са правили скоро. Според мен можеше и повече, но има време до следващия рожден ден.

Извиняваме се на всички, които ги върнахме. Заради ограниченията с броя места и избягване на струпване на хора, между 20 и 30 души им отказахме резервации, защото всичко беше запълнено. Ще има и други партита, очакваме ви на тях.

Тази година решихме да няма торта, заради епидемията не върви да духаме свещички над храна, която ще я ядат гостите. Вместо това се обърнахме към някои сладкари, които са и любители на бирата. Благодарим на Ваня и нейните здравословни бонбони. Повече за нейния проект VFood може да намерите на този линк. Благодарим и на Данна и нейните меденки с бирена тематика. Нейният проект Art of Cookies може да намерите на този линк. А Марина приготви трюфели тирамису (горе в дясно) – име на сладкарския проект си няма още, но ѝ пожелаваме да го развие.

Имаше и забавни подаръци. Елиза ни подари плетена бирена халба. Още не сме ѝ измислили име, но бързо си намери място в бара. Ако искате да си поръчате забавни плетени играчки, може да посетите Плетива по поръчка by “Lizi’s Handmade Factory”.

От Липичките (двете най-големи фенки на музикалния проект Липичовете, взеха участие и БирЪ: еп.8 – за една плодова бира и осми март), така де, подариха ни слами за многократна употреба с форма на пениси. Това е по повод една шега, която се върти между нас – нито е смешна, нито е шега, така че няма да я споделям тук. Ето го и Димитър как пие от сламката.

Антон и Маргарита подариха от тяхното вино. Съжалявам, че споделям празна бутилка, но виното им е наистина прекрасно и в момента в който се сдобия с тяхна бутилка, първо я изпивам, после се сещам да снимам. Успех и на тях с отварянето на винарната. Те са и домашни пивовари, чакаме с нетърпение следващата им бира.

Ако изпускам някой подарък, то е защото в края на вечерта всички бяхме пийнали и почват да ми се губят моменти. А това са снимки от партито – беше твърде спокойно за нашия вкус, но до приключване на епидемията ще е така.