Из дневника на един бар: преса за кенчета като част от “Кенчета за бъдеще”

Бар “Колобри на бирата” в Стара Загора се включва в кампанията “Кенчета за бъдеще” – организирана от същите добри хора, които стоят и зад благотворителната кампания “Капачки за бъдеще”. Купихме преса за кенчета, тествахме я повече от седмица, а сега го обявяваме официално!

В бара може да намерите наистина голямо разнообразие от кенчета, като в бъдеще ще се постараем повечето от тях да са на промоционални цени, за да насърчим пиенето им.

Самата преса е разположена на удобно място в бара, където всеки има достъп до нея – до вратата, която води към тоалетните, или на стената в края на бар плота – въпрос на гледна точка, ще я намерите лесно. Всеки, който изпие кенче, може сам до го смачка или да ни го остави за края на смяната – добре е да няма бира в него, а ако е изплакнато, още по-добре. Изрязали сме и голям пластмасов кег, където събираме готовите за рециклиране кенове – пак близо до пресата.

От бар “Колобри на бирата” считаме, че трябва да живеем в една по-чиста и добра държава/планета и това зависи от усилията на всеки един от нас. Малко по малко предприемаме стъпки за някои неща – стъкления амбалаж изхвърляме в контейнери за разделно събиране на стъкло, еднократните пластмасови кегове оставяме пред бара за всеки, който иска да си вземе – подходящи са за джибри, за домашна бира и един куп други неща, а сега се включваме в кампания за рециклиране на кенчета с благотворителна цел.

Бъдещите ни планове включват изработване на платнени бирени торбички, за да заменим еднократните. Ако имате идеи какво друго може да направи барът, може да ни пишете. А дотогава – наздраве!

Караконджул – зимната бира на бара

Тази зима сбъднахме още една мечта – барът пусна своя зимна бира. Много от вас вече са я опитали в бутилка (има още от нея), а преди Нова година се изпи наливната.

Караконджула може да бъде намерен в:
1.Казанлък – Beer365
2.София – 1001 бири – магазинът на адрес проф. Фритьоф Нансен“ 25Б
3. Колобри на бирата – Стара Загора! Така де, при нас.

Зад името Караконджул стои нашата любов към българския фолклор. Както подобава на една зимна бира, името и етикетът също трябваше да са зимни. И какво по-подходящо от Караконджул – същество с черна козина и лукав нрав, което излиза зимата и прави пакости, по-безобидните от които е да бутне пияните мъже, които се връщат по снежните пътища.

И за да съответства името на стила, бирата също е коварна. Със своите 7% алкохол, тя може да подхлъзне невнимателните любители на тъмното пиво, ако прекалят с нея. Най-вече с това, че алкохолът почти не се усеща – той е силно замаскиран зад сладките нотки, които са постигнати благодарение на лактозата, която омекотява вкуса, както и от какаовите зърна, които допълват мекия послевкус.

Бирата е в стил млечен стаут – характерното за него е мек вкус, за да не се усещат горчивина на тъмния малц. Нещо, което постигнахме – благодарим на технолога на Мелтум (както може би се досещате, бирата пак е сварена там) за търпението и съветите, докато измисляхме рецептата. Неговото въображение се развихри най-вече при комбинацията на цели 7 вида малц – тях може да проверите и на етикета. А тайната съставка, която прави бирата наистина уникална и рецептата авторска, са добавените мандарини. Нарочно не прекалихме с тях, за да не залитнем към плодовите бири. Те са много лека нотка и са повече в аромата, а не във вкуса. Крайният ефект е коледно-зимен, на шоколад и мандарини, който все пак е балансиран. Научните изследвания показват, че клиентите ни изпиват по две или повече, без да се пренаситят рецепторите им – което е най-важният показател дали една бира е добра.

А за десерт – етикетът. Цялата работа по оформянето и редакцията му беше оставена на колегите ни Димитър и Георги. Те осъществиха цялата комуникация с художника, направиха всяко едно важно и не толкова важно решение, а крайният ефект е забавен, запомнящ се и уникален. Благодарим на художника Алекс, надяваме се в бъдеще също да работим с нея. Ако търсите на кого да възложите проект, може да я намерите на Alex Inspires.

В бъдеще ще имаме и други лимитирани сезонни бири, които планираме да сварим само по веднъж. Догодина по това време може да се появи второ издание на Караконджул, но с друга рецепта.

Колобърско: ирландски червен ейл и бъдещи планове

Бирените ни експерименти продължават. Освен традиционния ни “Вълшебен ейл”, който може да намерите бутилиран и често наливен, за кратко (изпи се) се появи Ирландския ейл, а сега и есенно-зимния му прочит – Ирландски червен ейл. Надяваме се последният да е наличен поне месец и половина.

Нашите бири могат да се намерят в:
1.Казанлък – Beer365
2.София – 1001 бири – магазинът на адрес проф. Фритьоф Нансен“ 25Б
3. Колобри на бирата – Стара Загора! Така де, при нас.

Но малко история – стилът на новата ни бира е Ирландски червен ейл. Характерното за него е ниска горчивина, мек вкус и наситен червен цвят. Но не се сдържахме и добавихме крафт нотка – стабилна доза сухо охмеляване, което се усеща в аромата, но не добавя горчивина. Отново благодарим на пивоварна Мелтум от Ловеч, че помагат в моделирането на рецептите и се съобразяват с всичките ни странни идеи.

Етикетът е преработен вариант на традиционния етикет… може би се чудите кога ще има промяна? Работим по нея! Зимната ни бира ще е с изцяло нов етикет, като в момента художник работи по него. Без да издаваме твърде много, новата визия ще е вдъхновен от българския фолклор и митология, като ще има и значителна доза хумор и творческа свобода в него. Старият колобър продължава да стои на бирите, които правим постоянно, а новият етикет ще е за лимитираната ни тъмна бира. Стилът ѝ ще е плътен, шоколадов, като планираме още една съставка, която ще запазим в тайна до премиерата. А тя ще е малко преди Коледа. Самите ние нямаме търпение да я споделим с вас. Наздраве!

Хофбройхаус – Кралската пивоварна на Мюнхен

Статията е първата за тази пивоварна на български.

Щаатлихес Хофбройхаус Мюнхен – Кралската пивоварна на Мюнхен e държавна собственост и притежава The Hofbräuhaus am Platzl (един от големите бирени ресторанти в Мюнхен и едно от първите места на пивоварната), Hofbräukeller (друг ресторант, стара сграда на пивоварната), както и една от най-големите шатри на Октобърфест.

The Hofbräuhaus am Platzl – някога пивоварна, а сега един от емблематичните бирени ресторанти

Много от бирите са сварени по оригиналните рецепти на Вилхелм V, дук на Бавария и основател на пивоварната. Сегашният асортимент включва Вайс бира, Хелес, Майбок и Октоберфест лагер.

Другият ресторант на пивоварната и бишва сграда, където се е правила бирата

Както започва не една бирена история, Мюнхен някога не правил хубава бира. Налагало се да я внася от други райони като Саксония и Касел, но с времето това ставало все по-скъпо. До 16-ти век аристокрацията от рода Вителсбахи не пиела местно произведена бира, като цяло предпочитаната напитка била виното. Всичко се променя, когато през 1589 година дук Вилхелм V решава да построи своя пивоварна. Идеята била тя да задоволява нуждите на кралското семейство и придворните благородници, а и за да намали нарастващите разходи за покупка на бира.

Първоначално пивоварната била построена в малка сграда, бивш курник, в стария дворцов двор. С покачването на потреблението, се наложило през 1608 година да се премести в по-голяма сграда, която се ползва от пивоварната и до днес – така наречената Плацъл. А с времето всички мюнхенски кръчми започнали да предлагат бирата на Хофбройхаус. Но в началото бирата била далеч от това да е хубава. Тогава еталон за добра бира Айнпюкиш биър (Ainpöckisch Bier), произведена в Айнбек – един от градовете в  Ханзейския съюз в Долна Саксония. Всяка бира била сравнявана с нея, а тя се изнасяла много успешно към Италия.  

В началото на 17-ти век Максимилиан I наследява баща си Вилхелм, като поема управлението и на кралската пивоварна. Воден от силното желание да покачи качеството на бирата в Мюнхен, той привлича майстор пивоваря на Айнбек – Елиас Пишлар, като му предлага значителна заплата. Бирата, която правел се харесала, а на местния мюнхенски диалект известната “Ainpöckisch Bier” започнала да се нарича “Bockbier”, или бира бок – силна тъмна бира.  Максимилиан внася и други промени в производството на бирата – модерната тогава тъмна бира отстъпва място на пшенични ейлове, като той забранил на останалите частни пивоварни да правят вайс бири, като по този начин създал монопол, който продължил до началото на 19-ти век, а пшеничната бира станала бирата на аристокрацията. За дълго време Хофбройхаус била единствената пивоварна в Бавария, която имала право да вари едновременно вайс и бок бира. Монополът ѝ позволил да продава наистина големи количества, като през 17-ти век приходите от кралската пивоварна съставяли 30% до 50% от доходите на Бавария.

Името на пивоварната се споменава и през 1632 година, когато помага за спасяването на града. Тогава е в разгара си Тридесетгодишната война (1618-1648), а през въпросната година кралят на Швеция Густав Адолф нахлува в Бавария. Тогава той заплашва да плячкоса и изгори Мюнхен. След протеклите преговори се съгласява да остави града непокътнат, ако гражданите му предадат военни заложници, както и 600 000 бъчви с бира от пивоварната Хофбройхаус.

През 1798 кралският двор се отказва от монопола върху пшеничната бира, през 1810 спират монопола върху тъмните бири, а от 1828 година Людовик I отваря вратите на емблематичната кръчма и за цялото население. През 1896 година пивоварната се мести от Платзъл в Hofbräukeller, като построяването на новата пивоварна струва 819,000 златни марки. Старата постройка била разрушена и на нейно място през 1897 в Плазъл e издигната нова сграда, която е била предпочитана туристическа атракция още в края на 19-ти век. Посетителите на града са можели да изпият една или повече бири в нея. Днешната сграда на пивоварната отново е сменила мястото си – през 1988 се мести в по-удобно и голямо място в Рийм.  

Източници: тук, тук, тук, тук.

Из дневника на един бар: подготвяме се за зимата, две ниски маси вече са вътре

Зимата идва – докато в други градове се готвят за първия сняг, в Стара Загора традиционно ни залива дъжд. Но захлаждането е факт и част от ниските маси отново са вътре.

Тази зима ще сме с тази конфигурация – двете нови ниски маси с пейки ще са съответно в бирения кът и до прозореца. Високите маси и щъркелите са си по техните места, като сме оставили достатъчно дистанция между тях. Така изборът за сядане вътре е още по-ранзообразен. Ако си имате любима маса и искате да сте точно на нея, препоръчваме да направите резервация на 088 990 3955.

Актинбраурай Кауфбойрен – 700 години история

Разположен сред гора, в подножието на Алпите, в една от най-красивите долини, се намира град Кауфбойрен. През средновековието е бил един от свободните градове, а днес е запазил много от своята над 1000 години история. Средновековни кули и стени, внушителни къщи, богати на изкуство църкви, старинни площади и изпълнени с живот улици. А сред цялата тази красота е една наистина стара пивоварна.

Снимка на Кауфбойрен отвисоко

Това е Актинбраурай Кауфбойрен – най-старта пивоварна в Швабия, Германия, като първите документи са от 1308 години. По своята правна организация е акционерно дружество, като дяловете се търгуват на стоковата борса с в Мюнхен.

Сградата на пивоварната – Актинбраурай Кауфбойрен

През 1308 година Хенрих дер Твингер, местен барон, завещава всичката си собственост на Хоспис на Светия дух, в това число и пивоварната си, заедно с избите, дворове и плевните. Това поставило основите на това, което щяло да стане пивоварна Актин. Пивоварната бързо набира популярност, като през 15-ти век е една от водещите производители на бира в региона. През вековете името се променя, заедно със собствениците, като съвременното име датира от 1920 г и означава акционерна пивоварна, което показва, че собствеността й е разделена между различни акционери.

Гилдията на пивоварите в Кауфбойрен се формира през 1325 година, като определя че бирата може да се прави само от хмел, малц и вода. Всички други съставки, като билки и подправки, са били забранени. Интересно е, че тази забрана е наложена 200 години преди Райнхайтсгебот (Закона за чистотата на бирата) от 1516, който налага същото.  През 17-ти век под зоркото око на майстор-пивовар Зюр Траубле Гулденен, пивоварната усъвършенства своите рецепти, като някои от тях се ползват и до днес. Актинбраурай става една от първите в Бавария, която предлага пшеничен ейл – бира, която е била запазена основно за баварската аристокрация.

През 1799 Актин изкупува една от последните останали пивоварни в Кауфбойрен – Джонас Даниел Уалк – за 4 215 гулдена.

Днешната сграда на пивоварната, с дълбоките ѝ изби, е построена през 1807 година. До края на 19-ти век пивоварната печели редица международни бирени състезания. Друго на което държи пивоварна Актин е, че от 700 години използва малцове и хмелове от близките ферми, като така подпомага местните производители. Там се отглежда и хмелът Халертау, който също се използва.

През 1901 пивоварната е посетена от принц Людовик, който е искал да опита легендарната бира на място.

През 1987 тя изкупува пивоварна Розен, единственият ѝ останал конкурент в града. Началото на 21-ви век бележи промени в собствеността и марката на пивоварната. 2004/2005 е тежка година за Актин, тогава регистрират загуби за 600 000 евро.

През 2013 американският милиардер Джон Пол Дежориа изкупува 55% от акциите, като през 2017 година изкупува и останалите 45%. Пивоварната става част ROKit group, като на международния пазар залага на марката ABK. Името се появява на колите на Уилиамс от Формула 1 през 2019.

Източници: тук, тук, тук,

Есе: Защо подтиквам служителите си към пиене

След въвеждането на правило, което забранява пиенето на твърд алкохол по време на работа, един ден, когато нямаше никаква работа, писах на колегите да си сипят по едно. Неочаквано за мен това предизвика смут и объркване сред редиците. Това капан ли е? Изпитвам ли ги дали ще се поддадат или наистина да си сипят по едно. Единият колега първи  намери изход от ситуацията. Наложи ми новото най-леко наказание от вътрешните правила на бара – есе на тема избрана от другите.

Ще цитирам моя добър приятел Сун Дзъ – живял преди има-няма 2500 години и неговия труд „Изкуството на войната“: „Цялата тайна се крие в объркването на врага, така че той да не може да проумее истинските ни намерения.“. Но чакайте малко, защо ви говоря за война, врагове? Е, с приятел като мен, не ви трябват врагове. Може да прочетете и цялата секция от труда му, която разсъждава за отношението към врага и да откриете още много неща, които да обяснят отношението ми към вас. Когато усетя, че съм станал предвидим и последователен, си измислям объркваща маневра, която да обърка другите. Докато се чудят какво по дяволите ми се върти в главата, имам време да си свърша останалите проекти на спокойствие. А за това дали подтикването към нарушаването на правилата е било капан или акт на милосърдие – най-вероятно би е било и двете.

Но дали е било правилно да ви поставям в такава ситуация? Сам да пиша правила и после да ви подтиквам към нарушаване? Ще насоча вниманието ви към поведението на един друг мой добър приятел, чиято логика също обичам да следвам. Живял е преди има-няма… абе живял е преди сътворението на света. Бог. Старозаветния, жесток, отмъстителен и нелогичен. Създава нещо, после съжалява, дава му шанс, почти го изтрива от лицето на земята, пак му дава шанс.  „И като видя Господ, че нечестието на човека по земята се умножава и че всяка мисъл и наклонност беше постоянно само зло, разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и се огорчи в сърцето Си. И Господ каза: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох – хора, зверове, влечуги и въздушни птици, – понеже съжалих, че ги създадох” (Битие 6:5-7). Затова Бог наводнил цялата земя, като изтребил абсолютно всички, с изключение на Ной и неговото семейство и животните в ковчега (Битие 6:11-22). Крайни мерки от негова страна, но и дисциплинарното уволнение е крайна мярка – не се отпускайте, уволнение дебне отвсякъде. Но когато не е зает с изтребването на целия свят, Бог обича да изпитва волята на любимите си същества – хората. Слав също.

Но за да не цитирам само отдавна умрели хора или богове, ще цитирам и една жива легенда – Божинката. „Човек само когато знае к’во му е, само аз си знам к’во ми е“. Няма и смисъл да се опитвате да ме разберете, само аз си знам какво ми е в главата. Като цяло искам да сте щастливи. Алкохолът е единият път към краткотрайно щастие. Затова и исках да си сипете по едно, въпреки правилата. Добре че не работим в сладкарница, че щях да ви тъпча с торти. Или че не работим в завод за наркотици, че щях да ви подтиквам да дръпнете по една черта. Или в бардак, че…. Както и да е, схванахте ми мисълта. Надявам се, че сте, защото аз не успях.  

Из дневника на един бар: Немски попълнения по стените и в хладилника

Две нови попълнения – нова метална реклама на Hofbräu München, една от емблематичните немски пивоварни имаща ежегодно шатра на Октобърфест. И разбира се може да откриете бирите им в хладилниците ни.

И ново знаме на тавана ни. За първи път при нас е ABK – Aktienbrauerei Kaufbeuren. Отворена през 1308 това е най-старата пивоварна в Швабия. Може да намерите и техните бири при нас, включително и Scorpions, направена съвместно с немската рок банда!

Из дневника на един бар: нова игра с капачки

Явно сме любимия ви бар, защото продължавате да ни подарявате забавни и щури игри! Благодарим на Нели в случая – вече си официално любимият ни клиент. Но останалите не губете надежда, класацията е динамична и може да изместите Нели от върха (няма да е лесно).

Новата отварачка е на достъпно място – на колоната на бара, близо до касата… и до хладилниците. Надяваме се с нея да насърчим пиенето на бутилирана бира. Играта се свежда до следното – отваряте бирата си и капачката пада надолу, като може да попадне в едно от отделенията. Може да се падне някое от:

1. Безплатен шот от бара – каквото си харесате. Може от скъпото, може от евтиното, препоръчваме от евтиното.

2. Да си допиеш бирата – в различните култури го наричат по различен начин: съдба, орис, неизбежност. Не е най-интересната опция, но и без да играете, се стига до там.

3. Да разкажеш виц – не е лесно, особено ако ви се падне това и забравите всички вицове. Няма да ви пуснем, докато не кажете нещо забавно. Правилата са си правила.

4. Да подарите шот. Тук нещата загрубяват – както може да спечелите шот в първата опция, така и тук може да се наложи да купите шот за приятел или барман. Рисковете на играта. Препоръчваме от скъпото.

Ако и вие имате нещо интересно, приемаме подаръци.

Из дневника на един бар: на стената е оригинала използван за Колобърско

През годините запълнихме стените с всевъзможни бирени неща. За това, когато сложихме и оригиналната картина, използвана за етикета на нашата бира “Колобърско”, се почувствахме специално. Вече има и наша следа в историята на бирата, при това закачена на стената.

Много от вас знаят историята на първата ни бира, която варим все по-редовно, но ако сте забравили, може да прочетете повече ТУК.

Из дневника на един бар: нови хладилници

Освободихме малко място, сместихме бирите по-компактно и освободихме място за още две хладилни витрини. Вече бирите са добре подредени в тях, като всяка си има своя редица. Така ще има винаги студена бира, ако решите да продължите с втора или трета от същия вид. Имаме още една витрина в склада, като и тя е в процес на пренареждане. Надяваме се така да покрием на 95% бирите по рафтовете да са готови за консумация. Наздраве!

Из дневника на един бар: Тениски Колобърско и наръчник за безплатна такава

Барът си има своя бира, пусна и чаши. Съвсем логично е да дойде ред и на тениска посветена на бирата. Скоро чакаме и нова бира – Колобърско ирландски ейл, така че тениската ще е актуална още доста време. За снимката позира колежката. В интерес на истината дори не знаеше че позира, но тя си има своите фенове, които я издебнаха да я хванат в най-добрата ѝ светлина. Благодарности на Димо Фара за този кадър.

А сега по-важният въпрос – как може да се сдобиете с тениската. По-лесният вариант е да я купите на място в бара. Поръчана е в малко количество и това леко оскъпи крайния продукт. Ако искате да подпомогнете бара, може да я закупите за 25 лева. Вторият вариант е безплатния, но там ще трябва да проявите изобретателност, да се харесате толкова на барманите, че сами да ви дадат по една безплатна. Всеки барман си има слаби места, ако сте идвали достатъчно често, може би ги знаете. Насърчаваме и двете възможности за сдобиване с тениска, като ги намираме за еднакво интересни и забавни.

Пуснали сме само черен вариант. върху който е леко обработен вариант на рисунката, която е върху етикета на бирите ни. За сега може да вземете размети M, L, XL, XXL. Много скоро ще има и S, както и XXXL, може би и в други цветове. Благодарим на всеки, който си набави нашата тениска и рекламира първата крафт бира на Стара Загора!

Из дневника на един бар: нови столове, маси и пейки

Една промяна, която обмисляхме от известно време, но чак сега успяхме да осъществим. Пристигнаха още бар столове, маси и пейки!

След не до там добрата поръчка на предишните бар столове – онези металните, които се оказаха леко тесни и не до там удобни, решихме че е добре да им намерим заместник. Новите са ръчно направени, дизайнът е интересен и е подбран така, че да са максимално удобни, с леко изнесената назад облегалка и достатъчно голяма седалка. Тях можете да намерите край бара, а старите метални отиват в склада за резерв, като сме оставили 2-3 край масите, ако на някой му липсват.

Отвън също има промени. От тази година тротоарното право вече не е според броя маси, а според квадратните метри, които сме обявили. Затова измислихме начин как да го запълним, без да става тясно, но да има повече места и маси. След леко разместване, поръчване на още две маси и куп пейки, сега имаме повече места от вън. Едната маса стана двойна, а останалите са обградени от 3 или 4 пейки. Само на едно място оставихме две пейки, за да не пречат на изнесения бар плот до тях. Така дори да дойдете с голяма компания, няма да има нужда да придърпвате столове и пейки от съседни маси. Вече всяка си има достатъчно.

Из дневника на един бар: чаши с нашето лого

Някак не върви да имаме наша бира, а да не я сервираме в чаши с логото на бара. Вече тази грешка е поправена и може да пиете Колобърско или друга любима бира в красива чаша на столче 330 мл., или в английска пинта от 500 мл. брандирани с добре познатото “Колобри на бирата”. А за снимката сме сипали хубав немски вайс, но скоро ще има Колобърско и ще направим цяла сесия със снимки.

Първият път се спряхме на два любими стила чаши, от които самите ние обичаме да пием, но след време обещаваме да направим и други.

Из дневника на един бар: паркинг за тротинетки под наем до бара

В Стара Загора има нова услуга – електрически тротинетки под наем. А от бирения бар с радост разбрахме, че единият паркинг е точно до нас. За да ги ползвате, ще трябва да си свалите приложение и да платите през него, а накрая да ги оставите на някой от обособените места. Има си табелка с описание, няма да я преразказваме цялата.

Като цяло е бърз, лесен, екологичен транспорт. Пиете си бира и се сещате, че ви трябва нещо от магазина? Вземате една и отивате за отрицателно време. Не ви се дават пари за такси, защото разстоянието е малко, но не ви се ходи пеш? Пак са добър вариант. Слезли сте от гарата и искате да разгледате града? Първо пиете една бира при нас, после може да обикаляте колкото искате.

А сега анализ на по-сериозния въпрос – паркинг за такива тротинетки точно до бирен бар? Част от вас си тръгват след консумация на значително количество бира – ще ви приканим да не си пробвате уменията във видимо нетрезво състояние – центъра на тежестта е много ниско при това превозно средство и шансът за падане не е за подценяване. Използвайте ги разумно.