Актинбраурай Кауфбойрен – 700 години история

Епизодът е наличен и в подкаста История на бирата. Може да го изслушате тук или да го прочетете в текста долу.

Разположен сред гора, в подножието на Алпите, в една от най-красивите долини, се намира град Кауфбойрен. През средновековието е бил един от свободните градове, а днес е запазил много от своята над 1000 години история. Средновековни кули и стени, внушителни къщи, богати на изкуство църкви, старинни площади и изпълнени с живот улици. А сред цялата тази красота е една наистина стара пивоварна.

Снимка на Кауфбойрен отвисоко

Това е Актинбраурай Кауфбойрен – най-старта пивоварна в Швабия, Германия, като първите документи са от 1308 години. По своята правна организация е акционерно дружество, като дяловете се търгуват на стоковата борса с в Мюнхен.

Сградата на пивоварната – Актинбраурай Кауфбойрен

През 1308 година Хенрих дер Твингер, местен барон, завещава всичката си собственост на Хоспис на Светия дух, в това число и пивоварната си, заедно с избите, дворове и плевните. Това поставило основите на това, което щяло да стане пивоварна Актин. Пивоварната бързо набира популярност, като през 15-ти век е една от водещите производители на бира в региона. През вековете името се променя, заедно със собствениците, като съвременното име датира от 1920 г и означава акционерна пивоварна, което показва, че собствеността й е разделена между различни акционери.

Гилдията на пивоварите в Кауфбойрен се формира през 1325 година, като определя че бирата може да се прави само от хмел, малц и вода. Всички други съставки, като билки и подправки, са били забранени. Интересно е, че тази забрана е наложена 200 години преди Райнхайтсгебот (Закона за чистотата на бирата) от 1516, който налага същото.  През 17-ти век под зоркото око на майстор-пивовар Зюр Траубле Гулденен, пивоварната усъвършенства своите рецепти, като някои от тях се ползват и до днес. Актинбраурай става една от първите в Бавария, която предлага пшеничен ейл – бира, която е била запазена основно за баварската аристокрация.

През 1799 Актин изкупува една от последните останали пивоварни в Кауфбойрен – Джонас Даниел Уалк – за 4 215 гулдена.

Днешната сграда на пивоварната, с дълбоките ѝ изби, е построена през 1807 година. До края на 19-ти век пивоварната печели редица международни бирени състезания. Друго на което държи пивоварна Актин е, че от 700 години използва малцове и хмелове от близките ферми, като така подпомага местните производители. Там се отглежда и хмелът Халертау, който също се използва.

През 1901 пивоварната е посетена от принц Людовик, който е искал да опита легендарната бира на място.

През 1987 тя изкупува пивоварна Розен, единственият ѝ останал конкурент в града. Началото на 21-ви век бележи промени в собствеността и марката на пивоварната. 2004/2005 е тежка година за Актин, тогава регистрират загуби за 600 000 евро.

През 2013 американският милиардер Джон Пол Дежориа изкупува 55% от акциите, като през 2017 година изкупува и останалите 45%. Пивоварната става част ROKit group, като на международния пазар залага на марката ABK. Името се появява на колите на Уилиамс от Формула 1 през 2019.

Източници: тук, тук, тук,

Развитие на пивоварството в Средновековна Европа

До 12-ти век варенето на бира в Европа е било рядко срещан занаят. Хмелът обаче бързо променя това. Започнало като практики в Бремен и други пристанища по северното крайбрежие на Германия, една на вид малка промяна довела до откритие, което тласнало индустрията към Ренесансова Европа, при това в мащаби, които остават недостижими до късния 19-ти век. Пивоварството се превърнало в индустрия жизненоважна за икономиката и политиката на градовете от Северна Европа и насърчило развитието на търговията на голямо разстояние. А бирата станала част от ежедневието на хората

.
През Ранното средновековие варенето на бира било семеен бизнес. До 12-ти век било нещо, което хората от селските региони правели у дома. Жените правили хляб и ако останело зърно, можело да сварят и бира. Пивото от своя страна е трябвало да се изпие максимално бързо, защото имало голям шанс да се развали. В по-заможните домове, ако жената направила повече бира, отколкото семейството може да изпие, излишъкът се продавал на съседите. Всичко се променило, когато градовете започнали да се разрастват около 1 000 година. Жителите им живеели в малки къщи, където нямало място или оборудване за варене на бира. Започнали да се появяват специалисти пивовари, които се изхранвали с продаване на бира. Това, което правили, било много по-различно от светлата леко горчива напитка, която познаваме днес. Пивоварите от Средновековието подправяли бирата с различни комбинации от билки, включително розмарин, риган, мента, бял равнец, хвойна, градински чай, както и блатна мирта, която често се ползвала като основна подправка. Когато в Бремен и другите северни немски градове започнали да ползват хмела масово, нещата се променили.


Хората познавали хмела като растение от векове, а някои манастири дори го използвали за направата на бира през Ранното средновековие. Успехът на пивоварите от северното крайбрежие на Германия се състояло в това, че се научили на ползват точно правилното количество от него – достатъчно, за да може да се отделят киселини и други полезни химикали, придаващи горчив вкус, но не и твърде много, за да не отблъснат любителите на традиционната тогава бира, която била сладка. Охмелената бира издържала повече и позволявала да бъде съхранявана и продавана седмици по-късно, дори и месеци. До навлизането на хмела, направата на бира през лятото е било трудно, защото търсенето е било голямо, а топлото време е покачвало риска от това да се развали. Хмелът направил възможно сварената бира през март да е свежа до юни или юли. Горчивата добавка не само разрешила проблема със сезонността на пивото, но отворило вратите за търговия на големи разстояния. Градовете можело да изнасят бира на стотици километри, най-вече по море и да я доставят на потребители, които оценявали продукта заради неговото качество, вкус и конкурентна цена.


Бремен е бил първият град да се възползва от бума, благодарение на охмеляването на бирата. След него останалите градове по бреговете на Северно и Балтийско море следват успеха му, а в последствие стават членове Ханзейския съюз – група градове, които са отдадени на търговията и обединяват влиянието си при преговори с цели кралства. А пивото се оказва важна стока в техните търговски занимания. Градове като Висмар и Гданск стават основен износител през 14-ти век. В Ханзейската лига Хамбург се радва на най-голям успех. Както един тогавашен летописец отбелязва, новият стил на варене дава на града прозвището “Brauhaus der Hanse” (Пивоварната на Ханза). Дори и Карл IV, император на Свещената Римска империя, възхвалява преуспяващата бирена индустрия в Хамбург. Около 1360 г. градът произвежда повече от 25 милиона литра годишно, направени в 450 пивоварни, което се равнява средно на около 300 литра на човек. Дори и след началото на чумните епидемии след 1340 г. които покосяват Европа, производството не само, че не пада, а се покачва. През 15-ти век Хамбург прави по 30 милиона литра на година, повечето от които изнасят.
Докато другите градове не могат да се доближат до успеха на Хамбург, те успяват успешно да имитират наложените от него тенденции в пивоварството, използвайки хмел, за да правят по-издръжлива на разваляне бира, подходяща както за местна консумация, така и за износ. Варенето на охмелена бира се разраснало в Северна Европа към Полша, на изток към Рига, Скандинавия на север, Ниската земя и Англия на запад. През 14-ти и 15-ти век бирата измества виното като предпочитана напитка във все повече и повече региони. Това води до изкореняване на полета с лозя и засаждането им с хмелови насаждения, стигайки на юг дори до Рейнска област, а през 16-ти век Бавария се превръща в район доминиран от бирата.


През 16-ти век бирата започва да доминира живота в градовете на Северна Европа. Тъй като пивоварните били малки, били нужни наистина много, за да произведат големите количества, които били нужни. Това означавало, че много търговци и предприемачи притежавали техен собствен бизнес по едно и също време. Основно мъже, повечето от тях вземали дейно участие в управлението на града, като не малко от тях били част от градския съвет, вземайки политически решения, включително за регулацията и популяризацията на пивоварството. Правенето на бира се превърнало в критично важна част от икономиката на градове като Хамбург. Пивоварните осигурявали голямо количество работни места в градовете, включително работа за хората отговарящи за преноса ѝ. Производството и търговията били свързани с такси и мита, които били важни за финансите на градовете. За някои градове тези данъци съставлявали една трета до половината от всички парични постъпления. Пивоварната индустрия променила градския начин на живот по интересен и полезен за цялото население начин. Пивоварните имали нужда от големи количества чиста вода, за това били въведени строги правила срещу замърсяването на потоците и кладенците. За някои от тях били изградени тръбопроводи, от които се възползвали и съседни на тях имоти. Пивоварните имали положителен ефект и върху селските райони – засиленото търсене на ечемик и други зърнени култури, както и на хмел, довело до замогване на хората, които ги отглеждали. С времето бирата заема все по-важно място в ежедневието на хората, променяйки начина на мислене и живот.


В заключение може да кажем, че пивоварните от Северна Германия намират начин да направят вкусна и по-трудна за разваляне алкохолна напитка, която измества другите видове алкохол от ежедневието на хората. Макар и на вкус все още да е далеч от пилзнер стиловете, които доминират пазара през 20-ти и 21-ви век, тя поставя началото на превръщането на пенливата течност в третата най-популярна в световен мащаб течност след водата и чая.

Автор: Станислав Колев

Източник: тук.