Колобърско – #хмелченаморе

Лятната бира от серията на бара носи веселото име #хмелченаморе. Ако искате и през есента да усетите вкуса на лятото, заповядайте, ние сме го уловили в бутилка.

Всеки от колегите зад бара има възможността да направи негова бира, но първият, който се осмели да го направи, е Даяна. Тя искаше лятна, свежа, много усмихната бира, която да крещи “лято и почивка на море”. Заедно с Димитър подбраха хмеловете и стила, а Димитър най-накрая нарисува нещо – само бяхме чували, че можел да рисува. Пуснахме я в края на лятото, като кеговете почти свършиха, а на бутилка ще я има до края на годината.

Много пъти са ни питали дали имаме пивоварна – краткият отговор е не. Харесва ни идеята да експериментираме и да правим бири, които да се пият основно в бара. И тази варка е сварена в Мелтум, Ловеч. Благодарим на технолога им за търпението да редактира и оправя някои от идеите ни, за да станат на бира.

За самата бира използвахме като основа Lazy IPA на Мелтум, но подменихме всички хмелове с такива, които ни беше любопитно да опитаме. Стана различна бира и нескромно заявяваме – по-интересна! Вътре са вложени Melon, Cashmere и Citra – както е и нашата представа за Session IPA. Алкохолът е 3.6%, характерен за стила, а вътре освен ечемичен малц и пшеничен малц, има овес и лактоза. Благодарение на тях бирата се усеща по-плътна отколкото предполага нейният градус.

А при наливния ѝ вариант също има какво да разкажем – от пивоварната бяха изтървали хмел в кеговете и при не малко от тях при закачането първо засмукваше него и задръстваше наливната система. Всеки път разглобявахме и чистихме. Но пък се получи още по-ароматна бира. Нали помните историите за индийския светъл ейл как в миналото са слагали хмел в буретата, които са пътували към колониите в Индия? Нещо такова ни се получи и на нас. От пивоварната обещаха да не се повтаря, но като изключим чистенето, ни хареса.

Тъй като доста хора участвахме в измислянето ѝ, ще оставим мнението за работния процес на част от нас:

Слав:
Отдавна исках някой от барманите да си направи бира по негова идея – от рецептата до етикета. Но реалността не е толкова романтична. Работният процес беше Даяна да се кара на Димитър “Ох Митко, Митко, Митко .. по щастливо да е хмелчето! Плажът трябва да има палма, защо не я нарисува!”

Петър и той има какво да добави:
#ХмелчеНаМоре, само че не на морето, а край езерото на Станционата градина. Въпреки че няма “гаден” пясък между пръстите на краката и бриза на море, има много наситен хмелен аромат, който е по-хубав от този на море.

Димитър и Даяна се представят така, оставям на вас да разберете какво е искал да каже авторът:

“Здравейте, казвам се Митака мада факъ, с Даяна, която е малко пеяна заедно забъркахме и измислихме рецептата за това лятно изкушение то ще забърка и вас.

Диди измисли етикета, а аз трябваше да го нарисувам и приех с радост, но ме мързеше и го нарисувах чак след 5 месеца. През цялото време тя ми скубеше косите и ми пилеше на главата да действам.

Абе стана.”

Така е, стана най-добрата ни бира до сега. Следващото лято мислим да я повторим, но с минимална промяна в рецептата, за да видим какво ще се получи.


Колобърско: Ирландски ейл

След две варки и следваща поръчана, тази бира се оказа любима на целия екип, а и на всеки любител на негорчивите бири. Използвани са само два хмела, но пък напълно достатъчни – Simcoe и Equanot. Горчивина почти няма – стойността на IBU e само 23, което е много в долната граница. Усеща се малцова сладост и мек аромат на хмел. Алкохолният градус е 5%.

Цветът е най-интересното в нея – по рецепта трябваше да е много по-червен, но заради лека грешка в баланса на малцовете, стана почти светъл с нюанси на червеникаво. После повторихме рецептата с наситен червен цвят, но вкусът беше друг. След това се върнахме на ирландския светъл ейл и пак се получи много добра бира и решихме да я оставим като основна бира.

А ако сте в бара и видите свежия зелен етикет на тази бира от серията “Колобърско” препоръчваме да я опитате.

Двете бири, които правим най-често. С времето станаха любими на много хора.

Из дневника на един бар – нова визия на дограмата вътре

Когато отворихме бирения бар преди преди повече от 4 години, имаше много неща за довършване и стени за запълване. С времето започна да става все по-уютен, но въпреки това сме си казали да не спираме с промените, голяма част от които отразяваме в блога тук.

От скоро и дограмата има завършен вид! Преди време я облепихме с черно фолио отвън, за да има по-представителен вид. Оказа се здраво. А сега я довършихме и вътре. Нарочно оставихме много малко да се вижда от бялата дограма, за да се получи ефект от бели и черни линии. И ако се чудите защо просто не я сменим – един ден и това ще стане, но сме само под наем и предпочитаме да подхождаме с артистични идеи, не със скъпи ремонти.

Благодарности на старозагорската печатница Джеми Стратус, че изпълняват всичките ни нестандартни поръчки. С момчетата, които лепиха фолиото, успяхме да изпием поне няколко бири, докато работят, като след втората, работата потръгна по-бързо. Ако някъде има дефект, той е от кривата дограма, не от работата ни! Ако ви трябват услуги, свързани с дизайн, външна реклама, рекламни сувенири и много други – може да се обърнете към тях ТУК.

Гръмовержеца – серия Колобърско

След тъмния Караконджул, това е втората изцяло експериментална бира, която пускаме, като две седмици след премиерата, продължава да се търси и се изпива с бързи темпове. Ако още не сте я опитали, не го отлагайте, тъй като варката е лимитирана и не се знае дали ще се повтори пак.

Както си личи и от етикета, това е един нов проект – Колобърско лимитирано. Идеята е в него да влизат еднократни експериментални бири, които да са по идея на познати и приятели на бар Колобри на бирата. В случая Борис получи пълната свобода да избера стила, рецептата и етикета на бирата. Като голям любител на вайс бирите, той реши да отиде леко в страни. Предложи да пробваме щедро сухо охмеляване, което да добави свежи летни нотки в бирата. Петте вида хмел повлияха леко и на горчивината, като добавиха и едва доловима горчивина, която не е съвсем характерна за вайс бирите. Крайният ефект е мътен, леко цитрусов, с мека горчивина. Стилът на бирата отиде към охмелените вайсове.

Етикетът е другото интересно – там отново Борис имаше пълна свобода. Неговата представа за повелителя на мълниите е божество, което си пие бирата и държи заплашителен мълниеносен чук. Получи е много свежо и в стила на останалите ни бири – във фентъзи и митологична насоченост. А и премиерата на бирата съвпадна с пролетните бури, чиито дух носи тя.

Самата бира отново е сварена в Мелтум, Ловеч. Благодарим на технолога им, че продължава да се съобразява със странните ни поръчки. Както сме споменавали, ние задаваме основните параметри на бирата, но неговия майсторлък ѝ придава завършен и пивък вид.

А може би се чудите кой е този Борис, който представяме с бирата му. В общи линии изглежда така. Но през по-голямата част от времето умело прикрива суперсилите си, но от време на време се появява син блясък в очите му и се усеща статично електричество край него.

Може да се запознаете с музикалното му творчество в различните платформи ТУК.

Също така помолихме той сам да се представи:

Борис Харизанов, любител на множество стилове бира и още повече стилове в музика. Колоритна, енергична, много общителна и гръмогласна личност, която споделя любовта за бирата си с любовта за музиката, която композира. Творчеството му се описва с една дума – Епично! От саундтраци за филми и сериали, през тъмни трейлърни аранжименти, чак до иновативните метал и рок кавъри на известни български поп фолк хитове, за всеки има по нещо, което да чуе.

Очаквайте интересна бирена година. През нея планираме да повторим някои от успешните ни бири, но да пуснем и нови предложения.

Из дневника на един бар: преса за кенчета като част от “Кенчета за бъдеще”

Бар “Колобри на бирата” в Стара Загора се включва в кампанията “Кенчета за бъдеще” – организирана от същите добри хора, които стоят и зад благотворителната кампания “Капачки за бъдеще”. Купихме преса за кенчета, тествахме я повече от седмица, а сега го обявяваме официално!

В бара може да намерите наистина голямо разнообразие от кенчета, като в бъдеще ще се постараем повечето от тях да са на промоционални цени, за да насърчим пиенето им.

Самата преса е разположена на удобно място в бара, където всеки има достъп до нея – до вратата, която води към тоалетните, или на стената в края на бар плота – въпрос на гледна точка, ще я намерите лесно. Всеки, който изпие кенче, може сам до го смачка или да ни го остави за края на смяната – добре е да няма бира в него, а ако е изплакнато, още по-добре. Изрязали сме и голям пластмасов кег, където събираме готовите за рециклиране кенове – пак близо до пресата.

От бар “Колобри на бирата” считаме, че трябва да живеем в една по-чиста и добра държава/планета и това зависи от усилията на всеки един от нас. Малко по малко предприемаме стъпки за някои неща – стъкления амбалаж изхвърляме в контейнери за разделно събиране на стъкло, еднократните пластмасови кегове оставяме пред бара за всеки, който иска да си вземе – подходящи са за джибри, за домашна бира и един куп други неща, а сега се включваме в кампания за рециклиране на кенчета с благотворителна цел.

Бъдещите ни планове включват изработване на платнени бирени торбички, за да заменим еднократните. Ако имате идеи какво друго може да направи барът, може да ни пишете. А дотогава – наздраве!

Колобърско: ирландски червен ейл и бъдещи планове

Бирените ни експерименти продължават. Освен традиционния ни “Вълшебен ейл”, който може да намерите бутилиран и често наливен, за кратко (изпи се) се появи Ирландския ейл, а сега и есенно-зимния му прочит – Ирландски червен ейл. Надяваме се последният да е наличен поне месец и половина.

Нашите бири могат да се намерят в:
1.Казанлък – Beer365
2.София – 1001 бири – магазинът на адрес проф. Фритьоф Нансен“ 25Б
3. Колобри на бирата – Стара Загора! Така де, при нас.

Но малко история – стилът на новата ни бира е Ирландски червен ейл. Характерното за него е ниска горчивина, мек вкус и наситен червен цвят. Но не се сдържахме и добавихме крафт нотка – стабилна доза сухо охмеляване, което се усеща в аромата, но не добавя горчивина. Отново благодарим на пивоварна Мелтум от Ловеч, че помагат в моделирането на рецептите и се съобразяват с всичките ни странни идеи.

Етикетът е преработен вариант на традиционния етикет… може би се чудите кога ще има промяна? Работим по нея! Зимната ни бира ще е с изцяло нов етикет, като в момента художник работи по него. Без да издаваме твърде много, новата визия ще е вдъхновен от българския фолклор и митология, като ще има и значителна доза хумор и творческа свобода в него. Старият колобър продължава да стои на бирите, които правим постоянно, а новият етикет ще е за лимитираната ни тъмна бира. Стилът ѝ ще е плътен, шоколадов, като планираме още една съставка, която ще запазим в тайна до премиерата. А тя ще е малко преди Коледа. Самите ние нямаме търпение да я споделим с вас. Наздраве!

Актинбраурай Кауфбойрен – 700 години история

Разположен сред гора, в подножието на Алпите, в една от най-красивите долини, се намира град Кауфбойрен. През средновековието е бил един от свободните градове, а днес е запазил много от своята над 1000 години история. Средновековни кули и стени, внушителни къщи, богати на изкуство църкви, старинни площади и изпълнени с живот улици. А сред цялата тази красота е една наистина стара пивоварна.

Снимка на Кауфбойрен отвисоко

Това е Актинбраурай Кауфбойрен – най-старта пивоварна в Швабия, Германия, като първите документи са от 1308 години. По своята правна организация е акционерно дружество, като дяловете се търгуват на стоковата борса с в Мюнхен.

Сградата на пивоварната – Актинбраурай Кауфбойрен

През 1308 година Хенрих дер Твингер, местен барон, завещава всичката си собственост на Хоспис на Светия дух, в това число и пивоварната си, заедно с избите, дворове и плевните. Това поставило основите на това, което щяло да стане пивоварна Актин. Пивоварната бързо набира популярност, като през 15-ти век е една от водещите производители на бира в региона. През вековете името се променя, заедно със собствениците, като съвременното име датира от 1920 г и означава акционерна пивоварна, което показва, че собствеността й е разделена между различни акционери.

Гилдията на пивоварите в Кауфбойрен се формира през 1325 година, като определя че бирата може да се прави само от хмел, малц и вода. Всички други съставки, като билки и подправки, са били забранени. Интересно е, че тази забрана е наложена 200 години преди Райнхайтсгебот (Закона за чистотата на бирата) от 1516, който налага същото.  През 17-ти век под зоркото око на майстор-пивовар Зюр Траубле Гулденен, пивоварната усъвършенства своите рецепти, като някои от тях се ползват и до днес. Актинбраурай става една от първите в Бавария, която предлага пшеничен ейл – бира, която е била запазена основно за баварската аристокрация.

През 1799 Актин изкупува една от последните останали пивоварни в Кауфбойрен – Джонас Даниел Уалк – за 4 215 гулдена.

Днешната сграда на пивоварната, с дълбоките ѝ изби, е построена през 1807 година. До края на 19-ти век пивоварната печели редица международни бирени състезания. Друго на което държи пивоварна Актин е, че от 700 години използва малцове и хмелове от близките ферми, като така подпомага местните производители. Там се отглежда и хмелът Халертау, който също се използва.

През 1901 пивоварната е посетена от принц Людовик, който е искал да опита легендарната бира на място.

През 1987 тя изкупува пивоварна Розен, единственият ѝ останал конкурент в града. Началото на 21-ви век бележи промени в собствеността и марката на пивоварната. 2004/2005 е тежка година за Актин, тогава регистрират загуби за 600 000 евро.

През 2013 американският милиардер Джон Пол Дежориа изкупува 55% от акциите, като през 2017 година изкупува и останалите 45%. Пивоварната става част ROKit group, като на международния пазар залага на марката ABK. Името се появява на колите на Уилиамс от Формула 1 през 2019.

Източници: тук, тук, тук,

Из дневника на един бар: нова игра с капачки

Явно сме любимия ви бар, защото продължавате да ни подарявате забавни и щури игри! Благодарим на Нели в случая – вече си официално любимият ни клиент. Но останалите не губете надежда, класацията е динамична и може да изместите Нели от върха (няма да е лесно).

Новата отварачка е на достъпно място – на колоната на бара, близо до касата… и до хладилниците. Надяваме се с нея да насърчим пиенето на бутилирана бира. Играта се свежда до следното – отваряте бирата си и капачката пада надолу, като може да попадне в едно от отделенията. Може да се падне някое от:

1. Безплатен шот от бара – каквото си харесате. Може от скъпото, може от евтиното, препоръчваме от евтиното.

2. Да си допиеш бирата – в различните култури го наричат по различен начин: съдба, орис, неизбежност. Не е най-интересната опция, но и без да играете, се стига до там.

3. Да разкажеш виц – не е лесно, особено ако ви се падне това и забравите всички вицове. Няма да ви пуснем, докато не кажете нещо забавно. Правилата са си правила.

4. Да подарите шот. Тук нещата загрубяват – както може да спечелите шот в първата опция, така и тук може да се наложи да купите шот за приятел или барман. Рисковете на играта. Препоръчваме от скъпото.

Ако и вие имате нещо интересно, приемаме подаръци.

Из дневника на един бар: Новата срещу старата визия на тоалетната

Барът продължава да си води дневник, за да не забравя, че от толкова пиене се губят спомени. Новия епизод от дневника е за тоалетната – новата визия срещу старата. След масата, на която си пиеш бирата, това е второто място, където прекарваш най-много време при нас, за това обръщаме специално внимание на чистотата, а и на визията.

Започваме с новия изглед, намираме го за наистина добре направена и отговаряща на духа, който си изгради заведението – смесица от забавно, но със сериозни елементи. Поканихме Иван, за да изрисува стените и да ги изпише с калиграфия. Ако харесвате работата му, може да разгледате другите му проекти в инстаграм тук и тук..

Котката си остана, нея си я имаше и преди. Но стените са изписани с интересни бирени послания. Някои са по-лесни за разчитане, други не толкова. Тъкмо да си имате още едно занимание там.
Оставихме пълна творческа свобода на твореца – и вече си имаме нов персонаж, направен в стила на анимационните герои от 30-те години на 20-ти век.

А предишната идея, която се задържа около година и половина я помните – имаше бяла дъска за писане и маркери, за да оставяте прозренията си по нея. Имаше някои уникални размисли. Но един ден някой се сети, че може да почне да пише по стената. Беше нещо малко и безобидно, но това отприщи вълна от творчество, която заля всички стени. Беше забавно, но се запълни бързо. Така изглеждаше тоалетната малко преди ремонта.

Почти една година надписите бяха само по дъската.
Някои деца също си оставиха творчеството. А вътре слагахме всичко, което не му намерим място другаде.

И двете визии си имат своя чар, но мислим да не връщаме скоро маркерите там.