Колобърско: първата бира на бара

Пуснахме своята първа бира! Премиерата беше 04.06.2021, благодарим на всички, които успяха да я опитат още първите дни. Част от вас знаят историята ѝ, но тук може да прочетете разширения вариант.

Защо пък точно бира?

След толкова години опитване на най-новото на българския и световния пазар, а и след един куп домашни варки, изкушението да направим нещо свое, по рецепта, която сами сме моделирали, стана твърде голямо. А и имаме идея за няколко бири, които не ни се чака някой друг да ги направи.

За етикета.

Етикетът беше важен почти колкото и рецептата. Дълго се чудихме дали да е сериозен или хумористичен. В крайна сметка решихме първият да е сериозен, а за някои от следващите бири да проверим дали чувството ни за хумор е достатъчно добро. Наехме художник, благодарности на Красимира – повече за нея може да намерите ТУК. Може да я търсите за други проекти, картини, ръчно изработени неща.

Като цяло искахме етикетът да е обвързан с името на бара – “Колобри на бирата”, а и да създадем нов герой/персонаж – старият колобър. Колобрите, както сме повтаряли много пъти, са жреци от прабългарско време. Нашият колобър прилича на магьосник от детските приказки, но пък знае ли се, може да е имало и такъв колобър преди 15 века. Основната идея беше да е приказно, да има магия и мислим, че се получи.

За стила на бирата

Стилът е американски светъл ейл, един от любимите ни – името идва от това, че се използват американски сортове хмел, характерни със свежите почти плодови нотки. Другото характерно за стила е, че е на границата дали да е горчив или не. С 5.4% алкохол и стабилно сухо охмеляване бирата стана много приятна и лятна. Опитали сме се да сложим всичко това на етикета.

През годините този стил стана любим на много от вас, за това направихме своя прочит.

Ще я има ли по магазините?

Първата варка се изпи почти цялата за няма и седмица, а беше 500 литра. До ден-два ще свърши наливната, а бутилките и те намалят. Може би някои от следващите варки ще се появи при наши колеги в други градове, но към този момент трудно ни стига дори за Стара Загора. Ако искате да имате от първото лимитирано издание, сега е момента да дойдете в Колобри на бирата.

Иначе може да бъде намерена в Казанлък при нашите приятели от пъб Dumaroc. Те все повече експериментират с нови стилове бира към чудесното им меню.

На други наши познати им предстои отваряне на крафт бар в Казанлък, като е много вероятно да гостуваме съвсем скоро с последния си кег там. Очаквайте подробности!

Бъдещи бирени проекти?

Освен серия бири на бара, обмисляме да пуснем и серия на барманите – всеки от тях да направи една своя бира, с рецепта и етикет по негов вкус. Там сме леко притеснени, но и въодушевени, защото на колегите определено не им липсва въображение.

Из дневника на един бар: спечелихме си чаша “На инат”

Дневникът на един бар продължава с кратка новина – спечелихме чаша, най-вече заради нашия инат! Почти на шега един от нас се включи в томбола с награда и вече сме горди собственици на уникална чаша и две кенчета. Специални благодарности на “Бири на инат”, че ни включи сред участниците и още повече благодарности, че ни изтегли.

Чашата е и свещ, но е толкова майсторски направена, че ако си стои на бара, постоянно се пресягам към нея, с идеята, че е пълна с бира. Като ни отворят, мислим да я запалим, а после да си я ползваме по предназначение – за бира! Докато чакаме отварянето, си работим като бирен магазин, не ни забравяйте!

А малко повече за проекта “Бири на инат” може да видите в интервюто, което взехме от пивоваря. Освен “Male Ale”, при нас вече може да намерите и другата му бира “Against all odds”. Приятно гледане – кликни тук.

Из дневника на един бар: Новата срещу старата визия на тоалетната

Барът продължава да си води дневник, за да не забравя, че от толкова пиене се губят спомени. Новия епизод от дневника е за тоалетната – новата визия срещу старата. След масата, на която си пиеш бирата, това е второто място, където прекарваш най-много време при нас, за това обръщаме специално внимание на чистотата, а и на визията.

Започваме с новия изглед, намираме го за наистина добре направена и отговаряща на духа, който си изгради заведението – смесица от забавно, но със сериозни елементи. Поканихме Иван, за да изрисува стените и да ги изпише с калиграфия. Ако харесвате работата му, може да разгледате другите му проекти в инстаграм тук и тук..

Котката си остана, нея си я имаше и преди. Но стените са изписани с интересни бирени послания. Някои са по-лесни за разчитане, други не толкова. Тъкмо да си имате още едно занимание там.
Оставихме пълна творческа свобода на твореца – и вече си имаме нов персонаж, направен в стила на анимационните герои от 30-те години на 20-ти век.

А предишната идея, която се задържа около година и половина я помните – имаше бяла дъска за писане и маркери, за да оставяте прозренията си по нея. Имаше някои уникални размисли. Но един ден някой се сети, че може да почне да пише по стената. Беше нещо малко и безобидно, но това отприщи вълна от творчество, която заля всички стени. Беше забавно, но се запълни бързо. Така изглеждаше тоалетната малко преди ремонта.

Почти една година надписите бяха само по дъската.
Някои деца също си оставиха творчеството. А вътре слагахме всичко, което не му намерим място другаде.

И двете визии си имат своя чар, но мислим да не връщаме скоро маркерите там.

Из дневника на един бар: Трети рожден ден

След третия си рожден ден, бирен бар “Колобри на бирата” реши да си води дневник с дреболиите, които се случват в него – събития, ремонти, нови неща, стари спомени, интересни неща зад кулисите. Оказа се, че три години са много и вече трудно помним кое кога е станало. В новата рубрика в блога “Из дневника на един бар”, ще може да следите всичко за вашия любим бар в Стара Загора.

Станахме на 3 годинки! Ако барът беше дете, на тази възраст вече щеше да прави един куп неща! Нека да видим по-подробно.



1. Децата на три години вече има контрол върху посоката в която вървят или тичат. И ние така – имаме все по-ясни идеи за посоката в която вървим и го правим все по-уверено.

2. На три децата вече могат да се хранят самостоятелно, без да се цапат. И ние сме много по-самостоятелни и май почти не се цапаме, така де, не допускаме толкова грешки.

3. Тогава децата влагат все по-голямо въображение в игрите си. Ние влагаме въображение в проектите си – предаването БирЪ, музикалния проект Липичовете, организация на събития.

4. На три децата стават още по-приказливи и речникът им се обогатява. И в бара не млъкваме – дали ще си говорим с вас или в предаването БирЪ, дори и тук. Нямаме спирка.

След като се убедихме, че развитието ни се движи успоредно с това на три годишните, ще разкажем малко и за рождения ден. След края на партито и особено на афтърпартито, не един познат (няма да ги изброявам поименно, те си знаят), споделиха засрамено, че толкова глупости не са правили скоро. Според мен можеше и повече, но има време до следващия рожден ден.

Извиняваме се на всички, които ги върнахме. Заради ограниченията с броя места и избягване на струпване на хора, между 20 и 30 души им отказахме резервации, защото всичко беше запълнено. Ще има и други партита, очакваме ви на тях.

Тази година решихме да няма торта, заради епидемията не върви да духаме свещички над храна, която ще я ядат гостите. Вместо това се обърнахме към някои сладкари, които са и любители на бирата. Благодарим на Ваня и нейните здравословни бонбони. Повече за нейния проект VFood може да намерите на този линк. Благодарим и на Данна и нейните меденки с бирена тематика. Нейният проект Art of Cookies може да намерите на този линк. А Марина приготви трюфели тирамису (горе в дясно) – име на сладкарския проект си няма още, но ѝ пожелаваме да го развие.

Имаше и забавни подаръци. Елиза ни подари плетена бирена халба. Още не сме ѝ измислили име, но бързо си намери място в бара. Ако искате да си поръчате забавни плетени играчки, може да посетите Плетива по поръчка by “Lizi’s Handmade Factory”.

От Липичките (двете най-големи фенки на музикалния проект Липичовете, взеха участие и БирЪ: еп.8 – за една плодова бира и осми март), така де, подариха ни слами за многократна употреба с форма на пениси. Това е по повод една шега, която се върти между нас – нито е смешна, нито е шега, така че няма да я споделям тук. Ето го и Димитър как пие от сламката.

Антон и Маргарита подариха от тяхното вино. Съжалявам, че споделям празна бутилка, но виното им е наистина прекрасно и в момента в който се сдобия с тяхна бутилка, първо я изпивам, после се сещам да снимам. Успех и на тях с отварянето на винарната. Те са и домашни пивовари, чакаме с нетърпение следващата им бира.

Ако изпускам някой подарък, то е защото в края на вечерта всички бяхме пийнали и почват да ми се губят моменти. А това са снимки от партито – беше твърде спокойно за нашия вкус, но до приключване на епидемията ще е така.