Продължаваме да развиваме бара! Вече имаме втори телевизор – той хваща перфектно другия диагонал и вече никой няма да е с гръб. Или ако на някой му се гледа Берое (Само Берое, але!), а на друг някой скучен английски мач, то всеки може да следи любимия си отбор.
А и се подготвяме за зимата, когато ще е световното в Катар – уютна атмосфера, много бира и мачове по цял ден!
След тъмния Караконджул, това е втората изцяло експериментална бира, която пускаме, като две седмици след премиерата, продължава да се търси и се изпива с бързи темпове. Ако още не сте я опитали, не го отлагайте, тъй като варката е лимитирана и не се знае дали ще се повтори пак.
Както си личи и от етикета, това е един нов проект – Колобърско лимитирано. Идеята е в него да влизат еднократни експериментални бири, които да са по идея на познати и приятели на бар Колобри на бирата. В случая Борис получи пълната свобода да избера стила, рецептата и етикета на бирата. Като голям любител на вайс бирите, той реши да отиде леко в страни. Предложи да пробваме щедро сухо охмеляване, което да добави свежи летни нотки в бирата. Петте вида хмел повлияха леко и на горчивината, като добавиха и едва доловима горчивина, която не е съвсем характерна за вайс бирите. Крайният ефект е мътен, леко цитрусов, с мека горчивина. Стилът на бирата отиде към охмелените вайсове.
Етикетът е другото интересно – там отново Борис имаше пълна свобода. Неговата представа за повелителя на мълниите е божество, което си пие бирата и държи заплашителен мълниеносен чук. Получи е много свежо и в стила на останалите ни бири – във фентъзи и митологична насоченост. А и премиерата на бирата съвпадна с пролетните бури, чиито дух носи тя.
Самата бира отново е сварена в Мелтум, Ловеч. Благодарим на технолога им, че продължава да се съобразява със странните ни поръчки. Както сме споменавали, ние задаваме основните параметри на бирата, но неговия майсторлък ѝ придава завършен и пивък вид.
А може би се чудите кой е този Борис, който представяме с бирата му. В общи линии изглежда така. Но през по-голямата част от времето умело прикрива суперсилите си, но от време на време се появява син блясък в очите му и се усеща статично електричество край него.
Може да се запознаете с музикалното му творчество в различните платформи ТУК.
Също така помолихме той сам да се представи:
Борис Харизанов, любител на множество стилове бира и още повече стилове в музика. Колоритна, енергична, много общителна и гръмогласна личност, която споделя любовта за бирата си с любовта за музиката, която композира. Творчеството му се описва с една дума – Епично! От саундтраци за филми и сериали, през тъмни трейлърни аранжименти, чак до иновативните метал и рок кавъри на известни български поп фолк хитове, за всеки има по нещо, което да чуе.
Очаквайте интересна бирена година. През нея планираме да повторим някои от успешните ни бири, но да пуснем и нови предложения.
Не е шега, най-накрая сложихме нова закачалка в тоалетната на бара. Старата се счупи… преди време, може и година да е минало. Абе, казвайте ги тези неща, иначе можеше още една година да откараме така, без да се сетим.
Новата закачалка е доста по-здрава от предишната – това не е предизвикателство, ползвайте я по предназначение. Ако се сетите нещо друго, което да забравяме с години, ни пишете. Обещаваме да реагираме в обозримото бъдеще.
Тази зима сбъднахме още една мечта – барът пусна своя зимна бира. Много от вас вече са я опитали в бутилка (има още от нея), а преди Нова година се изпи наливната.
Караконджула може да бъде намерен в: 1.Казанлък – Beer365 2.София – 1001 бири – магазинът на адрес проф. Фритьоф Нансен“ 25Б 3. Колобри на бирата – Стара Загора! Така де, при нас.
Зад името Караконджул стои нашата любов към българския фолклор. Както подобава на една зимна бира, името и етикетът също трябваше да са зимни. И какво по-подходящо от Караконджул – същество с черна козина и лукав нрав, което излиза зимата и прави пакости, по-безобидните от които е да бутне пияните мъже, които се връщат по снежните пътища.
И за да съответства името на стила, бирата също е коварна. Със своите 7% алкохол, тя може да подхлъзне невнимателните любители на тъмното пиво, ако прекалят с нея. Най-вече с това, че алкохолът почти не се усеща – той е силно замаскиран зад сладките нотки, които са постигнати благодарение на лактозата, която омекотява вкуса, както и от какаовите зърна, които допълват мекия послевкус.
Бирата е в стил млечен стаут – характерното за него е мек вкус, за да не се усещат горчивина на тъмния малц. Нещо, което постигнахме – благодарим на технолога на Мелтум (както може би се досещате, бирата пак е сварена там) за търпението и съветите, докато измисляхме рецептата. Неговото въображение се развихри най-вече при комбинацията на цели 7 вида малц – тях може да проверите и на етикета. А тайната съставка, която прави бирата наистина уникална и рецептата авторска, са добавените мандарини. Нарочно не прекалихме с тях, за да не залитнем към плодовите бири. Те са много лека нотка и са повече в аромата, а не във вкуса. Крайният ефект е коледно-зимен, на шоколад и мандарини, който все пак е балансиран. Научните изследвания показват, че клиентите ни изпиват по две или повече, без да се пренаситят рецепторите им – което е най-важният показател дали една бира е добра.
А за десерт – етикетът. Цялата работа по оформянето и редакцията му беше оставена на колегите ни Димитър и Георги. Те осъществиха цялата комуникация с художника, направиха всяко едно важно и не толкова важно решение, а крайният ефект е забавен, запомнящ се и уникален. Благодарим на художника Алекс, надяваме се в бъдеще също да работим с нея. Ако търсите на кого да възложите проект, може да я намерите на Alex Inspires.
В бъдеще ще имаме и други лимитирани сезонни бири, които планираме да сварим само по веднъж. Догодина по това време може да се появи второ издание на Караконджул, но с друга рецепта.
Бирените ни експерименти продължават. Освен традиционния ни “Вълшебен ейл”, който може да намерите бутилиран и често наливен, за кратко (изпи се) се появи Ирландския ейл, а сега и есенно-зимния му прочит – Ирландски червен ейл. Надяваме се последният да е наличен поне месец и половина.
Нашите бири могат да се намерят в: 1.Казанлък – Beer365 2.София – 1001 бири – магазинът на адрес проф. Фритьоф Нансен“ 25Б 3. Колобри на бирата – Стара Загора! Така де, при нас.
Но малко история – стилът на новата ни бира е Ирландски червен ейл. Характерното за него е ниска горчивина, мек вкус и наситен червен цвят. Но не се сдържахме и добавихме крафт нотка – стабилна доза сухо охмеляване, което се усеща в аромата, но не добавя горчивина. Отново благодарим на пивоварна Мелтум от Ловеч, че помагат в моделирането на рецептите и се съобразяват с всичките ни странни идеи.
Етикетът е преработен вариант на традиционния етикет… може би се чудите кога ще има промяна? Работим по нея! Зимната ни бира ще е с изцяло нов етикет, като в момента художник работи по него. Без да издаваме твърде много, новата визия ще е вдъхновен от българския фолклор и митология, като ще има и значителна доза хумор и творческа свобода в него. Старият колобър продължава да стои на бирите, които правим постоянно, а новият етикет ще е за лимитираната ни тъмна бира. Стилът ѝ ще е плътен, шоколадов, като планираме още една съставка, която ще запазим в тайна до премиерата. А тя ще е малко преди Коледа. Самите ние нямаме търпение да я споделим с вас. Наздраве!
Зимата идва – докато в други градове се готвят за първия сняг, в Стара Загора традиционно ни залива дъжд. Но захлаждането е факт и част от ниските маси отново са вътре.
Тази зима ще сме с тази конфигурация – двете нови ниски маси с пейки ще са съответно в бирения кът и до прозореца. Високите маси и щъркелите са си по техните места, като сме оставили достатъчно дистанция между тях. Така изборът за сядане вътре е още по-ранзообразен. Ако си имате любима маса и искате да сте точно на нея, препоръчваме да направите резервация на 088 990 3955.
През годините запълнихме стените с всевъзможни бирени неща. За това, когато сложихме и оригиналната картина, използвана за етикета на нашата бира “Колобърско”, се почувствахме специално. Вече има и наша следа в историята на бирата, при това закачена на стената.
Много от вас знаят историята на първата ни бира, която варим все по-редовно, но ако сте забравили, може да прочетете повече ТУК.
Освободихме малко място, сместихме бирите по-компактно и освободихме място за още две хладилни витрини. Вече бирите са добре подредени в тях, като всяка си има своя редица. Така ще има винаги студена бира, ако решите да продължите с втора или трета от същия вид. Имаме още една витрина в склада, като и тя е в процес на пренареждане. Надяваме се така да покрием на 95% бирите по рафтовете да са готови за консумация. Наздраве!
Официално е. Ако попитате дали има нещо за хапване, вече отговорът е да – вурстове. След разнообразието от ядки, чипсове, луканка, суджук, кашкавал, от скоро може да хапнете и по-сериозно. След няколко минимални ремонта и известни разговори с агенция по храните, вече официално можем да се похвалим с едно от най-вкусните мезета за бира – вайсвурст, известен още като бял вурст.
Изкушението, което предлагаме, не е просто закупено от магазина, а изработвано специално за нас от нашите приятели от магазини за месо Аякс. Историята на тези вурстове е свързана с много изпити бири, като една вечер започнахме да обсъждаме с любителите на бира от Аякс дали не може да внедрим още някое бирено мезе.
За рецептата е използвано нищо повече от подправки и прясно свинско месо. От една страна се слага охладена плешка без кост и малко сланина. Но подправките са това, което придават уникалния вкус на нашите вурстове. Сред тях има някои добре познати вкусове, както и неща, които не са толкова разпространени в българската кухня. Но рецептата е класическа немска, така че това е напълно нормално. Ще усетите кориандър, мацис, чили, майорана, червен пипер ,черен пипер. Крайният продукт е добре балансиран и е по-вкусен от всеки бял вурст, който успяхме да намерим в големите вериги.
Поднасянето е почти толкова важно, колкото е рецептата. Към двата вайствурста, приготвени по традиционен начин на водна пара (в оригиналната рецепта се поднасят след претопляне в гореща, но не вряща вода, а не на скара), добавяме и кисела краставичка, два соса (единият от които е горчица), тортила чпис и няколко гриловани маслини. В бъдеще може да пуснем и традиционно поднасяне с брецел, кисело зеле, но има време.
В обобщение може да кажем, че след разнообразието от крафт бири, сред които и нашата марка “Колобърско”, вече имаме и крафт вурстове. Наздраве!
Пуснахме своята първа бира! Премиерата беше 04.06.2021, благодарим на всички, които успяха да я опитат още първите дни. Част от вас знаят историята ѝ, но тук може да прочетете разширения вариант.
Защо пък точно бира?
След толкова години опитване на най-новото на българския и световния пазар, а и след един куп домашни варки, изкушението да направим нещо свое, по рецепта, която сами сме моделирали, стана твърде голямо. А и имаме идея за няколко бири, които не ни се чака някой друг да ги направи.
За етикета.
Етикетът беше важен почти колкото и рецептата. Дълго се чудихме дали да е сериозен или хумористичен. В крайна сметка решихме първият да е сериозен, а за някои от следващите бири да проверим дали чувството ни за хумор е достатъчно добро. Наехме художник, благодарности на Красимира – повече за нея може да намерите ТУК. Може да я търсите за други проекти, картини, ръчно изработени неща.
Като цяло искахме етикетът да е обвързан с името на бара – “Колобри на бирата”, а и да създадем нов герой/персонаж – старият колобър. Колобрите, както сме повтаряли много пъти, са жреци от прабългарско време. Нашият колобър прилича на магьосник от детските приказки, но пък знае ли се, може да е имало и такъв колобър преди 15 века. Основната идея беше да е приказно, да има магия и мислим, че се получи.
За стила на бирата
Стилът е американски светъл ейл, един от любимите ни – името идва от това, че се използват американски сортове хмел, характерни със свежите почти плодови нотки. Другото характерно за стила е, че е на границата дали да е горчив или не. С 5.4% алкохол и стабилно сухо охмеляване бирата стана много приятна и лятна. Опитали сме се да сложим всичко това на етикета.
През годините този стил стана любим на много от вас, за това направихме своя прочит.
Ще я има ли по магазините?
Първата варка се изпи почти цялата за няма и седмица, а беше 500 литра. До ден-два ще свърши наливната, а бутилките и те намалят. Може би някои от следващите варки ще се появи при наши колеги в други градове, но към този момент трудно ни стига дори за Стара Загора. Ако искате да имате от първото лимитирано издание, сега е момента да дойдете в Колобри на бирата.
Иначе може да бъде намерена в Казанлък при нашите приятели от пъб Dumaroc. Те все повече експериментират с нови стилове бира към чудесното им меню.
На други наши познати им предстои отваряне на крафт бар в Казанлък, като е много вероятно да гостуваме съвсем скоро с последния си кег там. Очаквайте подробности!
Бъдещи бирени проекти?
Освен серия бири на бара, обмисляме да пуснем и серия на барманите – всеки от тях да направи една своя бира, с рецепта и етикет по негов вкус. Там сме леко притеснени, но и въодушевени, защото на колегите определено не им липсва въображение.
Дневникът на един бар продължава с кратка новина – спечелихме чаша, най-вече заради нашия инат! Почти на шега един от нас се включи в томбола с награда и вече сме горди собственици на уникална чаша и две кенчета. Специални благодарности на “Бири на инат”, че ни включи сред участниците и още повече благодарности, че ни изтегли.
Чашата е и свещ, но е толкова майсторски направена, че ако си стои на бара, постоянно се пресягам към нея, с идеята, че е пълна с бира. Като ни отворят, мислим да я запалим, а после да си я ползваме по предназначение – за бира! Докато чакаме отварянето, си работим като бирен магазин, не ни забравяйте!
А малко повече за проекта “Бири на инат” може да видите в интервюто, което взехме от пивоваря. Освен “Male Ale”, при нас вече може да намерите и другата му бира “Against all odds”. Приятно гледане – кликни тук.
Барът продължава да си води дневник, за да не забравя, че от толкова пиене се губят спомени. Новия епизод от дневника е за тоалетната – новата визия срещу старата. След масата, на която си пиеш бирата, това е второто място, където прекарваш най-много време при нас, за това обръщаме специално внимание на чистотата, а и на визията.
Започваме с новия изглед, намираме го за наистина добре направена и отговаряща на духа, който си изгради заведението – смесица от забавно, но със сериозни елементи. Поканихме Иван, за да изрисува стените и да ги изпише с калиграфия. Ако харесвате работата му, може да разгледате другите му проекти в инстаграм тук и тук..
Котката си остана, нея си я имаше и преди. Но стените са изписани с интересни бирени послания. Някои са по-лесни за разчитане, други не толкова. Тъкмо да си имате още едно занимание там. Оставихме пълна творческа свобода на твореца – и вече си имаме нов персонаж, направен в стила на анимационните герои от 30-те години на 20-ти век.
А предишната идея, която се задържа около година и половина я помните – имаше бяла дъска за писане и маркери, за да оставяте прозренията си по нея. Имаше някои уникални размисли. Но един ден някой се сети, че може да почне да пише по стената. Беше нещо малко и безобидно, но това отприщи вълна от творчество, която заля всички стени. Беше забавно, но се запълни бързо. Така изглеждаше тоалетната малко преди ремонта.
Почти една година надписите бяха само по дъската.
Някои деца също си оставиха творчеството. А вътре слагахме всичко, което не му намерим място другаде.
И двете визии си имат своя чар, но мислим да не връщаме скоро маркерите там.
След третия си рожден ден, бирен бар “Колобри на бирата” реши да си води дневник с дреболиите, които се случват в него – събития, ремонти, нови неща, стари спомени, интересни неща зад кулисите. Оказа се, че три години са много и вече трудно помним кое кога е станало. В новата рубрика в блога “Из дневника на един бар”, ще може да следите всичко за вашия любим бар в Стара Загора.
Станахме на 3 годинки! Ако барът беше дете, на тази възраст вече щеше да прави един куп неща! Нека да видим по-подробно.
1. Децата на три години вече има контрол върху посоката в която вървят или тичат. И ние така – имаме все по-ясни идеи за посоката в която вървим и го правим все по-уверено.
2. На три децата вече могат да се хранят самостоятелно, без да се цапат. И ние сме много по-самостоятелни и май почти не се цапаме, така де, не допускаме толкова грешки.
3. Тогава децата влагат все по-голямо въображение в игрите си. Ние влагаме въображение в проектите си – предаването БирЪ, музикалния проект Липичовете, организация на събития.
4. На три децата стават още по-приказливи и речникът им се обогатява. И в бара не млъкваме – дали ще си говорим с вас или в предаването БирЪ, дори и тук. Нямаме спирка.
След като се убедихме, че развитието ни се движи успоредно с това на три годишните, ще разкажем малко и за рождения ден. След края на партито и особено на афтърпартито, не един познат (няма да ги изброявам поименно, те си знаят), споделиха засрамено, че толкова глупости не са правили скоро. Според мен можеше и повече, но има време до следващия рожден ден.
Извиняваме се на всички, които ги върнахме. Заради ограниченията с броя места и избягване на струпване на хора, между 20 и 30 души им отказахме резервации, защото всичко беше запълнено. Ще има и други партита, очакваме ви на тях.
Тази година решихме да няма торта, заради епидемията не върви да духаме свещички над храна, която ще я ядат гостите. Вместо това се обърнахме към някои сладкари, които са и любители на бирата. Благодарим на Ваня и нейните здравословни бонбони. Повече за нейния проект VFood може да намерите на този линк. Благодарим и на Данна и нейните меденки с бирена тематика. Нейният проект Art of Cookies може да намерите на този линк. А Марина приготви трюфели тирамису (горе в дясно) – име на сладкарския проект си няма още, но ѝ пожелаваме да го развие.
Имаше и забавни подаръци. Елиза ни подари плетена бирена халба. Още не сме ѝ измислили име, но бързо си намери място в бара. Ако искате да си поръчате забавни плетени играчки, може да посетите Плетива по поръчка by “Lizi’s Handmade Factory”.
От Липичките (двете най-големи фенки на музикалния проект Липичовете, взеха участие и БирЪ: еп.8 – за една плодова бира и осми март), така де, подариха ни слами за многократна употреба с форма на пениси. Това е по повод една шега, която се върти между нас – нито е смешна, нито е шега, така че няма да я споделям тук. Ето го и Димитър как пие от сламката.
Антон и Маргарита подариха от тяхното вино. Съжалявам, че споделям празна бутилка, но виното им е наистина прекрасно и в момента в който се сдобия с тяхна бутилка, първо я изпивам, после се сещам да снимам. Успех и на тях с отварянето на винарната. Те са и домашни пивовари, чакаме с нетърпение следващата им бира.
Ако изпускам някой подарък, то е защото в края на вечерта всички бяхме пийнали и почват да ми се губят моменти. А това са снимки от партито – беше твърде спокойно за нашия вкус, но до приключване на епидемията ще е така.