В бирения бар имаме една шега между колегите, зад която стои голяма доза истина. Гласи нещо от рода на “Всеки път, когато някой си поръча вино/уиски, една бира по рафтовете се вкисва”. Тези дни се сетихме за това, докато спорихме с наш познат защо дадено хубаво уиски е с лев или два нагоре спрямо средната цена за града. Отговорихме му с една друга наша шега – всеки път, когато някой се оплаче от цената на определен твърд алкохол, решаваме, че е време да го вдигнем още. Последно така поскъпна Jameson с 50 стотинки, може да благодарите на Пешо. Жалко, че никой скоро не се е оплаквал от това ирландско уиски, а цената му не е актуализирана от доста време и изоставаме сериозно.

Но да се върнем на основното – ние сме бирен бар, който успява да поддържа между 350 и 600 различни бири по рафтовете си (и около 1 200 вида общо през годината, голяма част от които са живи и имат къс срок), както и 8 крана с наливна бира, където много често има нови предложения и всеки кег е важно да се продаде за по-малко от седмица, иначе се вкисва и го хвърляме. Затова е важно бирата да се пие, а за да стане това, поддържаме атрактивни цени и пускаме бири на промоция. И точно заради това не виждаме смисъл и няма да пускаме твърдия си алкохол на ниска цена.

Изпитваме уважение към всеки вид алкохол и се опитваме да поддържаме наличности, но за да имаме това разнообразие от бири, те трябва да се пият. Може да ви звучи парадоксално, но всеки път, когато зареждаме твърд алкохол, той ни струва много повече от цената във фактурата. Местата ни са ограничени. Когато седне компания, която пие само уиски, ние изкарваме не малко пари от тяхната маса, но никой от тях не пие бира. Така наливните ни бири стоят в кега, срокът им на свежест тиктака, а ако не се изпие, ние хвърляме последните литри от кега (което ни изяжда печалбата от него) или бракуваме 30-50 бутилки от рафтовете. Затова и в ценообразуването на всеки твърд алкохол, вино, безалкохолно, вода или чай е така сметнато, че човекът който ги пие, плаща и за риска, че може да бракуваме бири, заради това че той не обича да пие основната ни напитка. Обратното ще доведе до пиене на по-традиционни неща за обикновен бар – Джак с кола примерно, но с времето ще намалим силно предлаганите видове бира, защото няма да можем да ги продадем. Надценката на твърдия алкохол е в рамките на разумното и няма как да се пие на безценица.

В Стара Загора има заведения, които покриват някои основни нужди от забавление – ходи ви се на винен бар – в момента има приятен такъв. Искате да пиете добро уиски – сещам се за няколко места. Добро кафе или коктейли? Пак има места, на които това им е основното. Искате евтино вино и свински уши? Има много кръчми и механи. Но за да има бирен бар и той да поддържа добри цени на най-важния си артикул – бирата – то всяко друго нещо отива в графата луксозна стока.

Уточняваме, че споменатото ценообразуването е наша политика от няколко години и не е нещо ново. Ако някой успее да отвори заведение, което да има от всичко, да е евтино и на добро ниво, обещаваме да идваме редовно. Благодарим за разбирането и наздраве!

Автор: Станислав Колев (известен още като Стария Колобър)

След въвеждането на правило, което забранява пиенето на твърд алкохол по време на работа, един ден, когато нямаше никаква работа, писах на колегите да си сипят по едно. Неочаквано за мен това предизвика смут и объркване сред редиците. Това капан ли е? Изпитвам ли ги дали ще се поддадат или наистина да си сипят по едно. Единият колега първи  намери изход от ситуацията. Наложи ми новото най-леко наказание от вътрешните правила на бара – есе на тема избрана от другите.

Ще цитирам моя добър приятел Сун Дзъ – живял преди има-няма 2500 години и неговия труд „Изкуството на войната“: „Цялата тайна се крие в объркването на врага, така че той да не може да проумее истинските ни намерения.“. Но чакайте малко, защо ви говоря за война, врагове? Е, с приятел като мен, не ви трябват врагове. Може да прочетете и цялата секция от труда му, която разсъждава за отношението към врага и да откриете още много неща, които да обяснят отношението ми към вас. Когато усетя, че съм станал предвидим и последователен, си измислям объркваща маневра, която да обърка другите. Докато се чудят какво по дяволите ми се върти в главата, имам време да си свърша останалите проекти на спокойствие. А за това дали подтикването към нарушаването на правилата е било капан или акт на милосърдие – най-вероятно би е било и двете.

Но дали е било правилно да ви поставям в такава ситуация? Сам да пиша правила и после да ви подтиквам към нарушаване? Ще насоча вниманието ви към поведението на един друг мой добър приятел, чиято логика също обичам да следвам. Живял е преди има-няма… абе живял е преди сътворението на света. Бог. Старозаветния, жесток, отмъстителен и нелогичен. Създава нещо, после съжалява, дава му шанс, почти го изтрива от лицето на земята, пак му дава шанс.  „И като видя Господ, че нечестието на човека по земята се умножава и че всяка мисъл и наклонност беше постоянно само зло, разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и се огорчи в сърцето Си. И Господ каза: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох – хора, зверове, влечуги и въздушни птици, – понеже съжалих, че ги създадох” (Битие 6:5-7). Затова Бог наводнил цялата земя, като изтребил абсолютно всички, с изключение на Ной и неговото семейство и животните в ковчега (Битие 6:11-22). Крайни мерки от негова страна, но и дисциплинарното уволнение е крайна мярка – не се отпускайте, уволнение дебне отвсякъде. Но когато не е зает с изтребването на целия свят, Бог обича да изпитва волята на любимите си същества – хората. Слав също.

Но за да не цитирам само отдавна умрели хора или богове, ще цитирам и една жива легенда – Божинката. „Човек само когато знае к’во му е, само аз си знам к’во ми е“. Няма и смисъл да се опитвате да ме разберете, само аз си знам какво ми е в главата. Като цяло искам да сте щастливи. Алкохолът е единият път към краткотрайно щастие. Затова и исках да си сипете по едно, въпреки правилата. Добре че не работим в сладкарница, че щях да ви тъпча с торти. Или че не работим в завод за наркотици, че щях да ви подтиквам да дръпнете по една черта. Или в бардак, че…. Както и да е, схванахте ми мисълта. Надявам се, че сте, защото аз не успях.