Беройско: Често задавани въпроси

С пускането си бирата “Беройско” предизвика голям интерес и много въпроси. Тук отговаряме на някои от по-интересните.

Беройско
  • Защо нашият бар се зае с направата?
    Защото обичаме бирата – да варим в домашни условия, да работим съвместно с пивоварни в направата на нови рецепти, да пием и да опитваме най-новото на българския и световния пазар.
  • Защо бирата се прави в малки независими пивоварни, а не в една конкретна местна голяма, която няма да споменаваме по име?
    Защото малките пивоварни са много по-гъвкави в изпълняването на подобни малки проекти, а въпросната голяма пивоварна от много години отказва да прави бира за отделни отбори. Ако някой ден се съгласят да поемат проекта, сме съгласни да им го преотстъпим.
  • Защо бирата се продава на определена цена, а не колкото най-масовата бира в магазина?
    Отговорът се съдържа във въпроса, но го чуваме често и явно ще се наложи да отговорим. “Беройско” се прави в една от малките независими пивоварни, една от последните такава, която прави качествен лагер. Бирата минава пълен период на ферментация и отлежаване, без да се забързва процесът, ползва се хмел и малц, а не заместители. Като качество на материалите не могат да се сравнят. Логично и като цена не може да се сравни нещо направено качествено в малки количества с един от най-масовите продукти на пазара. Отделно е бира с кауза и пари от всяка бутилка отиват в помощ на отбора. А справка от последните дни показва, че масовите бири започват да застигат “Беройско” по цена.
  • Защо отиват само 50 ст. от бутилка в отбора, а не повече?
    Идеята на каузата е да помогне на отбора, да накара хората да се сещат за него по-често, да говорят повече за него. Има много начини да помогнете на клуба, бирата е само един от тях.
  • Защо бирата е много тежка, много лека, прекалено ароматна, не достатъчно ароматна, прекалено горчива или прекалено блудкава.
    Тук няма как да отговорим, чухме противоположни мнения, които се изключват едно друго. “Беройско” светло го пуснахме през септември, съответно си поиграхме с рецептата – да е 5.5% алкохол и с повече хмел – нашата представа за есенен лагер, както самите ние бихме го пили. Пролетта планираме да пуснем по-лека лятна бира от серията “Беройско”, която да е по-лесна за пиене в летните дни.
  • Защо бирата я няма във всеки един магазин?
    Бирата може да се зареди от всеки обект, който има интерес. Като един лимитиран продукт, за сега бирата я има на определени места, но това я прави дори по-интересна.
  • Защо така, а не иначе?
    Защото ние го правим и никой не се захвана до сега. Ако някой може да се справи по-добре, може се включи или да му прехвърлим правата. Наздраве!

Из дневника на един бар: Ново знаме “Беройско”

Както сте забелязали по тавана слагаме бирени знамена, но с времето не са ни давали нови (ако имате, приемаме рекламни материали). За това си направихме първото свое знаме, в случая е за нашата бира “Беройско”. Благодарности на Петър, че направи дизайна, а на печатница “Джеми Стратус”, че съдейства за изготвянето му.

Въпросът е с какво да продължим – дали да е за някоя от другите ни бири или нещо по-забавно?

Из дневника на един бар: Нови кранове за бира!

Един сериозен бирен ъпгрейд в бара. Пенсионирахме старата преносима система, която стоеше зад нас и беше само с два карана, а на нейното място сложихме четири крана, с което вече сме не с 8, а с 10 наливни. Освен че новите кранове стоят по-красиво, имат и няколко предимства.

  1. Кранът е с вътрешно охлаждане. Освен, че бирата минава първо през охладител, отделно самите кранове се охлаждат допълнително, за да не се стопли, ако се налива през по-големи интервали от време. Модерна рабора.
  2. Изместихме охладителя отзад в склада – така имаме с една по-малко машини да шуми и топли в бара. Пък и не заема място.
  3. Кеговете също са от другата страна на стената. Там поддържаме целогодишно ниски температури, така че бирата ще остава по-дълго време свежа.
  4. Отново всички бири са с кранове Пегас – могат да наливат бира в пластмасови шишета за вкъщи под налягане – услуга, която много от вас ползват.

Един ден може би ще преместим всички кранове и кеговете да са само в склада. Но за тази година стига толкова дупчене на стената.

Колобърско: Нимфа

Нова бира, зад която стои желанието ни да експериментираме. Нимфа е направена с един вид хмел – той е вложен и за горчивина, и за аромат. Идеята е да се усетят всички негови качества, без да се смесват вкусове и аромати на други хмелове. А в бъдеще ще ползваме тази бира за още такива експерименти – когато някой хмел привлече вниманието ни, ще вложим само него в следващата Нимфа.

HBC630 започна да се появява като хмел в някои интересни бири в стил IPA, но не сам, а в компанията на други хмелове – може да се усети и в TROïKA V.3 – колаборация между пивоварна Мелтум, Heist Brew Co. от Шефилд и Бял Щърк. Но там е добре замаскиран, а идеята ни беше да го усетим само него. Хмелът придава меки нотки на малини и череши, които са приятно разнообразие от добре познатите цитрусови нотки, които има в повечето бири в стил IPA.

Алкохолът в нашата Нимфа е 6.7%, който е подходящ за сезона, а и за стила. Горчивината е отчетлива, но не прекалена. Единственото разминаване, което се получи, е в цвета. Рецептата беше като за червен IPA, но се получи много по-светла. С малко въображение има кехлибарен цвят, но е далече от обявения стил. Но така става като отпечатахме етикетът преди да е излязла бирата от казана. Но не го имаме за минус – станала е дори по-интересна от заложеното като идея.

Картинката за етикета е продължение на нашата идея за митологични и фентъзи същества. Ако трябва да сме точни, красивото създание е по-скоро дриада, което е вид горска нимфа. Легендите разказват, че дриадите са пазители на гората и покровители на дърветата. И този път поверихме рисунката на Александра Атанасова, която направи и караконджула. Творчеството ѝ е разнообразно, като ние вече сме фенове на нейните фентъзи същества.

Този пост няма да е просто статистика, както беше по-рано, но да я обобщим все пак – снощи 26.09. беше поредния сигнал срещу бара, преди това 22.09 имаше пак, също и на 13.09, а на 07.09. друг. Август не ни се занимаваше да водим статистика, но и там беше подобно. Търсим астрологична зависимост между датите, защото логична такава няма. Дори и да е тихо, пак се случва. Когато казахме, че ще сменяме името на бар “Сигнал” се шегувахме.

По-притеснителното е една неприятна тенденция, която се проявява все по-често сред проверяващите полицаи. Сравнително често се опитват да вкарат служителите на бара в заблуждение с лъжливи твърдения, казани и пред голяма група клиенти. Този път твърдяха, че нямаме право да имаме хора по масите след 23:00 часа. В случая цитираха по памет една Наредба за обществения ред в община Стара Загора. Но проблемът на цитирането по памет на нещо, което не са чели, а само им е обяснено на някоя оперативка, е че следващата алинея от същата наредба дава изключение: „(8). /нова – Решение № 1002 от 28.11.2013 г./ По изключение се допуска обслужване на маси в заведения за хранене и развлечения, разположени на открити площи до 24:00 часа за периода от 01.04 до 31.10, за заведения получили разрешение за удължено работно време.“ .

А ние попадаме в него, но явно го научиха по време на проверката. На въпроса защо не си знаят закона, получих отговор, който обобщава един от проблемите в тази държава: „Работата ни не е да познаваме законите, а да ги прилагаме“. Ако не беше тъжно, щеше да е смешно.

Тъжно е, че полицаи дори не знае в коя наредба е основанието за най-чести сигнали в града, а когато им я дадох, се учудиха, че съответният член бил от 2013 година – ами да, законите не се пренаписват всяка година. Тъжно е да вкарват в заблуждение служители и да ги карат да подписват констативни протоколи, с които да признаят нарушение, а когато дойде управителя да казват, че са се объркали и че не сме били в нарушение и че са отразили това в протокола – не за първи път е този сюжет. Тъжно е, че когато ги помоля да излезем на спокойствие отвън, а не да стоят 30 минути пред клиентите и да създават усещане за проблем, те отказват. Като цяло много неща са тъжни, ако просто си решил да правиш нещо, а някои органи, надявам се само от незнание, пречат системно, защото са били длъжни. А после искаме да стигнем останалия свят .

Колобърско – #хмелченаморе

Лятната бира от серията на бара носи веселото име #хмелченаморе. Ако искате и през есента да усетите вкуса на лятото, заповядайте, ние сме го уловили в бутилка.

Всеки от колегите зад бара има възможността да направи негова бира, но първият, който се осмели да го направи, е Даяна. Тя искаше лятна, свежа, много усмихната бира, която да крещи “лято и почивка на море”. Заедно с Димитър подбраха хмеловете и стила, а Димитър най-накрая нарисува нещо – само бяхме чували, че можел да рисува. Пуснахме я в края на лятото, като кеговете почти свършиха, а на бутилка ще я има до края на годината.

Много пъти са ни питали дали имаме пивоварна – краткият отговор е не. Харесва ни идеята да експериментираме и да правим бири, които да се пият основно в бара. И тази варка е сварена в Мелтум, Ловеч. Благодарим на технолога им за търпението да редактира и оправя някои от идеите ни, за да станат на бира.

За самата бира използвахме като основа Lazy IPA на Мелтум, но подменихме всички хмелове с такива, които ни беше любопитно да опитаме. Стана различна бира и нескромно заявяваме – по-интересна! Вътре са вложени Melon, Cashmere и Citra – както е и нашата представа за Session IPA. Алкохолът е 3.6%, характерен за стила, а вътре освен ечемичен малц и пшеничен малц, има овес и лактоза. Благодарение на тях бирата се усеща по-плътна отколкото предполага нейният градус.

А при наливния ѝ вариант също има какво да разкажем – от пивоварната бяха изтървали хмел в кеговете и при не малко от тях при закачането първо засмукваше него и задръстваше наливната система. Всеки път разглобявахме и чистихме. Но пък се получи още по-ароматна бира. Нали помните историите за индийския светъл ейл как в миналото са слагали хмел в буретата, които са пътували към колониите в Индия? Нещо такова ни се получи и на нас. От пивоварната обещаха да не се повтаря, но като изключим чистенето, ни хареса.

Тъй като доста хора участвахме в измислянето ѝ, ще оставим мнението за работния процес на част от нас:

Слав:
Отдавна исках някой от барманите да си направи бира по негова идея – от рецептата до етикета. Но реалността не е толкова романтична. Работният процес беше Даяна да се кара на Димитър “Ох Митко, Митко, Митко .. по щастливо да е хмелчето! Плажът трябва да има палма, защо не я нарисува!”

Петър и той има какво да добави:
#ХмелчеНаМоре, само че не на морето, а край езерото на Станционата градина. Въпреки че няма “гаден” пясък между пръстите на краката и бриза на море, има много наситен хмелен аромат, който е по-хубав от този на море.

Димитър и Даяна се представят така, оставям на вас да разберете какво е искал да каже авторът:

“Здравейте, казвам се Митака мада факъ, с Даяна, която е малко пеяна заедно забъркахме и измислихме рецептата за това лятно изкушение то ще забърка и вас.

Диди измисли етикета, а аз трябваше да го нарисувам и приех с радост, но ме мързеше и го нарисувах чак след 5 месеца. През цялото време тя ми скубеше косите и ми пилеше на главата да действам.

Абе стана.”

Така е, стана най-добрата ни бира до сега. Следващото лято мислим да я повторим, но с минимална промяна в рецептата, за да видим какво ще се получи.


Архив Колобрите: гостуване в пицария “Амо”

От много пиене започваме да забравяме какво сме правили, за това ще се записваме прилежно и подробно.

Брошурата за събитието

На 02.09.2022 гостувахме в пицария “Амо” с новата ни преносима система за наливна бира. Благодарим на всички, които успяха да минат! Това събитие беше важно за нас, защото за първи път разливахме бира в друго място. Новата ни машина се справи, оказа се и лесна за пренасяне, така че плановете са да я ползваме често. Скоро ще ни виждате все по-често по събития и по фестивали и събития с нашите бири – освен “Колобърско”, скоро ще имаме и много добър лагер, но неговото представяне ще е в средата на септември.

В “Амо” взехме стратегическо място на една от масите по пътя за тоалетните. Рано или късно всеки трябваше да мине покрай нас. На единия кран сложихме лятната ни бира #хмелченаморе – сезонен IPA с 3.6% алкохол и направен по наша рецепта с щедро сухо охмеляване. На другия имаше традиционен чешки лагер “Бернард”. Ако сте изпуснали да ги опитате, може да ги намерите и в бара на М.М.Кусев 1.

От домакините имаше интересни изненади – нови предложения в тяхното меню, които можеха да се дегустират безплатно – пиада Римини. Гостите на събитието останаха очаровани, ние също. Нямаме търпение да ги опитаме и като част от основните предложения на пицарията.

Въпреки че беше петък, събитието остана леко в сянката на бирения фестивал на Загорка, който се провежда по същото време. Дъждът също допринесе за по-спокойната атмосфера, но въпреки това минаха не малко хора. Част от тях решиха да поостанат на по бира и пица, като се завързаха и някои нови познанства. Препоръчваме мястото, ако искате да хапнете добре приготвени италиански специалитети с оригинални италиански продукти. Може да си вземете за из път, да седнете на място или да хапнете на крак вътре, докато си говорите с приятели.

Покрай работата забравихме да снимаме хората, но имаше!

Колобърско: Ирландски ейл

След две варки и следваща поръчана, тази бира се оказа любима на целия екип, а и на всеки любител на негорчивите бири. Използвани са само два хмела, но пък напълно достатъчни – Simcoe и Equanot. Горчивина почти няма – стойността на IBU e само 23, което е много в долната граница. Усеща се малцова сладост и мек аромат на хмел. Алкохолният градус е 5%.

Цветът е най-интересното в нея – по рецепта трябваше да е много по-червен, но заради лека грешка в баланса на малцовете, стана почти светъл с нюанси на червеникаво. После повторихме рецептата с наситен червен цвят, но вкусът беше друг. След това се върнахме на ирландския светъл ейл и пак се получи много добра бира и решихме да я оставим като основна бира.

А ако сте в бара и видите свежия зелен етикет на тази бира от серията “Колобърско” препоръчваме да я опитате.

Двете бири, които правим най-често. С времето станаха любими на много хора.

Из дневника на един бар: втори телевизор

Продължаваме да развиваме бара! Вече имаме втори телевизор – той хваща перфектно другия диагонал и вече никой няма да е с гръб. Или ако на някой му се гледа Берое (Само Берое, але!), а на друг някой скучен английски мач, то всеки може да следи любимия си отбор.

А и се подготвяме за зимата, когато ще е световното в Катар – уютна атмосфера, много бира и мачове по цял ден!

Из дневника на един бар – нова визия на дограмата вътре

Когато отворихме бирения бар преди преди повече от 4 години, имаше много неща за довършване и стени за запълване. С времето започна да става все по-уютен, но въпреки това сме си казали да не спираме с промените, голяма част от които отразяваме в блога тук.

От скоро и дограмата има завършен вид! Преди време я облепихме с черно фолио отвън, за да има по-представителен вид. Оказа се здраво. А сега я довършихме и вътре. Нарочно оставихме много малко да се вижда от бялата дограма, за да се получи ефект от бели и черни линии. И ако се чудите защо просто не я сменим – един ден и това ще стане, но сме само под наем и предпочитаме да подхождаме с артистични идеи, не със скъпи ремонти.

Благодарности на старозагорската печатница Джеми Стратус, че изпълняват всичките ни нестандартни поръчки. С момчетата, които лепиха фолиото, успяхме да изпием поне няколко бири, докато работят, като след втората, работата потръгна по-бързо. Ако някъде има дефект, той е от кривата дограма, не от работата ни! Ако ви трябват услуги, свързани с дизайн, външна реклама, рекламни сувенири и много други – може да се обърнете към тях ТУК.

Из дневника на един бар: получихме подарък бирено огледало

Не крием, че обичаме бирените подаръци. Всеки един, който сме получили, си е намерил мястото. Може би сте забелязали биреното огледало на една от стените? Ако се чудите защо е на тази височина, това е защото оставихме на колежката да го постави, а тя се съобрази с нейният ръст, не с нашия, но какво да се прави – дамите са с предимство при определянето на местоположението на такива неща.

А самото огледало и поздравителната картичка са в бирени капачки. Благодарности на студентите от Тракийския университет специалност “Педагогика на обучението по Изобразително Изкуство и Графичен Дизайн”, че са се сетили за нас! От време на време идват хора в бара, които търсят шарени бирени капачки, които им трябват за декорация или проект, а понякога получаваме и нещо шарено и забавно за благодарност. Иначе капачките са безплатни, стига да имаме.

Кегове за подаряване

От бар “Колобри на бирата” предприемаме все повече стъпки за редуциране на еднократните отпадъци, които генерираме. Освен кенчетата, които събираме за кампанията на Капачки за бъдеще, от известно време оставяме и еднократните празни кегове от бира до бара. Когато и да минете покрай нас, може безплатно да си вземете колкото ви трябват. Някои находчиви наши клиенти им намериха вече редица предназначения!

1. Подходящи са за дълбоки саксии за растения

2. Оказа се, че лесно се пренасят джибри с тях.

3. Полезни са и за домашни пивовари за складиране на бирата им.

4. Стават и за стол.

5. Лесно и удобно може да се пренасят течности в тях.

Идват ли ви още идеи? Споделете за какво ги ползвате! А ако ви трябват още, не се колебайте. Ако не е изпуснато налягането, може да ни попитате на място как да го направите с отвертка без да се окъпете с останалата бира. Наздраве!

Гръмовержеца – серия Колобърско

След тъмния Караконджул, това е втората изцяло експериментална бира, която пускаме, като две седмици след премиерата, продължава да се търси и се изпива с бързи темпове. Ако още не сте я опитали, не го отлагайте, тъй като варката е лимитирана и не се знае дали ще се повтори пак.

Както си личи и от етикета, това е един нов проект – Колобърско лимитирано. Идеята е в него да влизат еднократни експериментални бири, които да са по идея на познати и приятели на бар Колобри на бирата. В случая Борис получи пълната свобода да избера стила, рецептата и етикета на бирата. Като голям любител на вайс бирите, той реши да отиде леко в страни. Предложи да пробваме щедро сухо охмеляване, което да добави свежи летни нотки в бирата. Петте вида хмел повлияха леко и на горчивината, като добавиха и едва доловима горчивина, която не е съвсем характерна за вайс бирите. Крайният ефект е мътен, леко цитрусов, с мека горчивина. Стилът на бирата отиде към охмелените вайсове.

Етикетът е другото интересно – там отново Борис имаше пълна свобода. Неговата представа за повелителя на мълниите е божество, което си пие бирата и държи заплашителен мълниеносен чук. Получи е много свежо и в стила на останалите ни бири – във фентъзи и митологична насоченост. А и премиерата на бирата съвпадна с пролетните бури, чиито дух носи тя.

Самата бира отново е сварена в Мелтум, Ловеч. Благодарим на технолога им, че продължава да се съобразява със странните ни поръчки. Както сме споменавали, ние задаваме основните параметри на бирата, но неговия майсторлък ѝ придава завършен и пивък вид.

А може би се чудите кой е този Борис, който представяме с бирата му. В общи линии изглежда така. Но през по-голямата част от времето умело прикрива суперсилите си, но от време на време се появява син блясък в очите му и се усеща статично електричество край него.

Може да се запознаете с музикалното му творчество в различните платформи ТУК.

Също така помолихме той сам да се представи:

Борис Харизанов, любител на множество стилове бира и още повече стилове в музика. Колоритна, енергична, много общителна и гръмогласна личност, която споделя любовта за бирата си с любовта за музиката, която композира. Творчеството му се описва с една дума – Епично! От саундтраци за филми и сериали, през тъмни трейлърни аранжименти, чак до иновативните метал и рок кавъри на известни български поп фолк хитове, за всеки има по нещо, което да чуе.

Очаквайте интересна бирена година. През нея планираме да повторим някои от успешните ни бири, но да пуснем и нови предложения.

За крафт бирата или защо уискито излиза скъпо за бара

В бирения бар имаме една шега между колегите, зад която стои голяма доза истина. Гласи нещо от рода на “Всеки път, когато някой си поръча вино/уиски, една бира по рафтовете се вкисва”. Тези дни се сетихме за това, докато спорихме с наш познат защо дадено хубаво уиски е с лев или два нагоре спрямо средната цена за града. Отговорихме му с една друга наша шега – всеки път, когато някой се оплаче от цената на определен твърд алкохол, решаваме, че е време да го вдигнем още. Последно така поскъпна Jameson с 50 стотинки, може да благодарите на Пешо. Жалко, че никой скоро не се е оплаквал от това ирландско уиски, а цената му не е актуализирана от доста време и изоставаме сериозно.

Но да се върнем на основното – ние сме бирен бар, който успява да поддържа между 350 и 600 различни бири по рафтовете си (и около 1 200 вида общо през годината, голяма част от които са живи и имат къс срок), както и 8 крана с наливна бира, където много често има нови предложения и всеки кег е важно да се продаде за по-малко от седмица, иначе се вкисва и го хвърляме. Затова е важно бирата да се пие, а за да стане това, поддържаме атрактивни цени и пускаме бири на промоция. И точно заради това не виждаме смисъл и няма да пускаме твърдия си алкохол на ниска цена.

Изпитваме уважение към всеки вид алкохол и се опитваме да поддържаме наличности, но за да имаме това разнообразие от бири, те трябва да се пият. Може да ви звучи парадоксално, но всеки път, когато зареждаме твърд алкохол, той ни струва много повече от цената във фактурата. Местата ни са ограничени. Когато седне компания, която пие само уиски, ние изкарваме не малко пари от тяхната маса, но никой от тях не пие бира. Така наливните ни бири стоят в кега, срокът им на свежест тиктака, а ако не се изпие, ние хвърляме последните литри от кега (което ни изяжда печалбата от него) или бракуваме 30-50 бутилки от рафтовете. Затова и в ценообразуването на всеки твърд алкохол, вино, безалкохолно, вода или чай е така сметнато, че човекът който ги пие, плаща и за риска, че може да бракуваме бири, заради това че той не обича да пие основната ни напитка. Обратното ще доведе до пиене на по-традиционни неща за обикновен бар – Джак с кола примерно, но с времето ще намалим силно предлаганите видове бира, защото няма да можем да ги продадем. Надценката на твърдия алкохол е в рамките на разумното и няма как да се пие на безценица.

В Стара Загора има заведения, които покриват някои основни нужди от забавление – ходи ви се на винен бар – в момента има приятен такъв. Искате да пиете добро уиски – сещам се за няколко места. Добро кафе или коктейли? Пак има места, на които това им е основното. Искате евтино вино и свински уши? Има много кръчми и механи. Но за да има бирен бар и той да поддържа добри цени на най-важния си артикул – бирата – то всяко друго нещо отива в графата луксозна стока.

Уточняваме, че споменатото ценообразуването е наша политика от няколко години и не е нещо ново. Ако някой успее да отвори заведение, което да има от всичко, да е евтино и на добро ниво, обещаваме да идваме редовно. Благодарим за разбирането и наздраве!

Автор: Станислав Колев (известен още като Стария Колобър)

Из дневника на един бар: закачалка в тоалетната

Не е шега, най-накрая сложихме нова закачалка в тоалетната на бара. Старата се счупи… преди време, може и година да е минало. Абе, казвайте ги тези неща, иначе можеше още една година да откараме така, без да се сетим.

Новата закачалка е доста по-здрава от предишната – това не е предизвикателство, ползвайте я по предназначение. Ако се сетите нещо друго, което да забравяме с години, ни пишете. Обещаваме да реагираме в обозримото бъдеще.