Статията е първата за тази пивоварна на български.

Щаатлихес Хофбройхаус Мюнхен – Кралската пивоварна на Мюнхен e държавна собственост и притежава The Hofbräuhaus am Platzl (един от големите бирени ресторанти в Мюнхен и едно от първите места на пивоварната), Hofbräukeller (друг ресторант, стара сграда на пивоварната), както и една от най-големите шатри на Октобърфест.

Много от бирите са сварени по оригиналните рецепти на Вилхелм V, дук на Бавария и основател на пивоварната. Сегашният асортимент включва Вайс бира, Хелес, Майбок и Октоберфест лагер.

Както започва не една бирена история, Мюнхен някога не правил хубава бира. Налагало се да я внася от други райони като Саксония и Касел, но с времето това ставало все по-скъпо. До 16-ти век аристокрацията от рода Вителсбахи не пиела местно произведена бира, като цяло предпочитаната напитка била виното. Всичко се променя, когато през 1589 година дук Вилхелм V решава да построи своя пивоварна. Идеята била тя да задоволява нуждите на кралското семейство и придворните благородници, а и за да намали нарастващите разходи за покупка на бира.

Първоначално пивоварната била построена в малка сграда, бивш курник, в стария дворцов двор. С покачването на потреблението, се наложило през 1608 година да се премести в по-голяма сграда, която се ползва от пивоварната и до днес – така наречената Плацъл. А с времето всички мюнхенски кръчми започнали да предлагат бирата на Хофбройхаус. Но в началото бирата била далеч от това да е хубава. Тогава еталон за добра бира Айнпюкиш биър (Ainpöckisch Bier), произведена в Айнбек – един от градовете в  Ханзейския съюз в Долна Саксония. Всяка бира била сравнявана с нея, а тя се изнасяла много успешно към Италия.  

В началото на 17-ти век Максимилиан I наследява баща си Вилхелм, като поема управлението и на кралската пивоварна. Воден от силното желание да покачи качеството на бирата в Мюнхен, той привлича майстор пивоваря на Айнбек – Елиас Пишлар, като му предлага значителна заплата. Бирата, която правел се харесала, а на местния мюнхенски диалект известната “Ainpöckisch Bier” започнала да се нарича “Bockbier”, или бира бок – силна тъмна бира.  Максимилиан внася и други промени в производството на бирата – модерната тогава тъмна бира отстъпва място на пшенични ейлове, като той забранил на останалите частни пивоварни да правят вайс бири, като по този начин създал монопол, който продължил до началото на 19-ти век, а пшеничната бира станала бирата на аристокрацията. За дълго време Хофбройхаус била единствената пивоварна в Бавария, която имала право да вари едновременно вайс и бок бира. Монополът ѝ позволил да продава наистина големи количества, като през 17-ти век приходите от кралската пивоварна съставяли 30% до 50% от доходите на Бавария.

Името на пивоварната се споменава и през 1632 година, когато помага за спасяването на града. Тогава е в разгара си Тридесетгодишната война (1618-1648), а през въпросната година кралят на Швеция Густав Адолф нахлува в Бавария. Тогава той заплашва да плячкоса и изгори Мюнхен. След протеклите преговори се съгласява да остави града непокътнат, ако гражданите му предадат военни заложници, както и 600 000 бъчви с бира от пивоварната Хофбройхаус.

През 1798 кралският двор се отказва от монопола върху пшеничната бира, през 1810 спират монопола върху тъмните бири, а от 1828 година Людовик I отваря вратите на емблематичната кръчма и за цялото население. През 1896 година пивоварната се мести от Платзъл в Hofbräukeller, като построяването на новата пивоварна струва 819,000 златни марки. Старата постройка била разрушена и на нейно място през 1897 в Плазъл e издигната нова сграда, която е била предпочитана туристическа атракция още в края на 19-ти век. Посетителите на града са можели да изпият една или повече бири в нея. Днешната сграда на пивоварната отново е сменила мястото си – през 1988 се мести в по-удобно и голямо място в Рийм.  

Източници: тук, тук, тук, тук.