Из дневника на един бар: подготвяме се за зимата, две ниски маси вече са вътре

Зимата идва – докато в други градове се готвят за първия сняг, в Стара Загора традиционно ни залива дъжд. Но захлаждането е факт и част от ниските маси отново са вътре.

Тази зима ще сме с тази конфигурация – двете нови ниски маси с пейки ще са съответно в бирения кът и до прозореца. Високите маси и щъркелите са си по техните места, като сме оставили достатъчно дистанция между тях. Така изборът за сядане вътре е още по-ранзообразен. Ако си имате любима маса и искате да сте точно на нея, препоръчваме да направите резервация на 088 990 3955.

Актинбраурай Кауфбойрен – 700 години история

Епизодът е наличен и в подкаста История на бирата. Може да го изслушате тук или да го прочетете в текста долу.

Разположен сред гора, в подножието на Алпите, в една от най-красивите долини, се намира град Кауфбойрен. През средновековието е бил един от свободните градове, а днес е запазил много от своята над 1000 години история. Средновековни кули и стени, внушителни къщи, богати на изкуство църкви, старинни площади и изпълнени с живот улици. А сред цялата тази красота е една наистина стара пивоварна.

Снимка на Кауфбойрен отвисоко

Това е Актинбраурай Кауфбойрен – най-старта пивоварна в Швабия, Германия, като първите документи са от 1308 години. По своята правна организация е акционерно дружество, като дяловете се търгуват на стоковата борса с в Мюнхен.

Сградата на пивоварната – Актинбраурай Кауфбойрен

През 1308 година Хенрих дер Твингер, местен барон, завещава всичката си собственост на Хоспис на Светия дух, в това число и пивоварната си, заедно с избите, дворове и плевните. Това поставило основите на това, което щяло да стане пивоварна Актин. Пивоварната бързо набира популярност, като през 15-ти век е една от водещите производители на бира в региона. През вековете името се променя, заедно със собствениците, като съвременното име датира от 1920 г и означава акционерна пивоварна, което показва, че собствеността й е разделена между различни акционери.

Гилдията на пивоварите в Кауфбойрен се формира през 1325 година, като определя че бирата може да се прави само от хмел, малц и вода. Всички други съставки, като билки и подправки, са били забранени. Интересно е, че тази забрана е наложена 200 години преди Райнхайтсгебот (Закона за чистотата на бирата) от 1516, който налага същото.  През 17-ти век под зоркото око на майстор-пивовар Зюр Траубле Гулденен, пивоварната усъвършенства своите рецепти, като някои от тях се ползват и до днес. Актинбраурай става една от първите в Бавария, която предлага пшеничен ейл – бира, която е била запазена основно за баварската аристокрация.

През 1799 Актин изкупува една от последните останали пивоварни в Кауфбойрен – Джонас Даниел Уалк – за 4 215 гулдена.

Днешната сграда на пивоварната, с дълбоките ѝ изби, е построена през 1807 година. До края на 19-ти век пивоварната печели редица международни бирени състезания. Друго на което държи пивоварна Актин е, че от 700 години използва малцове и хмелове от близките ферми, като така подпомага местните производители. Там се отглежда и хмелът Халертау, който също се използва.

През 1901 пивоварната е посетена от принц Людовик, който е искал да опита легендарната бира на място.

През 1987 тя изкупува пивоварна Розен, единственият ѝ останал конкурент в града. Началото на 21-ви век бележи промени в собствеността и марката на пивоварната. 2004/2005 е тежка година за Актин, тогава регистрират загуби за 600 000 евро.

През 2013 американският милиардер Джон Пол Дежориа изкупува 55% от акциите, като през 2017 година изкупува и останалите 45%. Пивоварната става част ROKit group, като на международния пазар залага на марката ABK. Името се появява на колите на Уилиамс от Формула 1 през 2019.

Източници: тук, тук, тук,

Из дневника на един бар: нови хладилници

Освободихме малко място, сместихме бирите по-компактно и освободихме място за още две хладилни витрини. Вече бирите са добре подредени в тях, като всяка си има своя редица. Така ще има винаги студена бира, ако решите да продължите с втора или трета от същия вид. Имаме още една витрина в склада, като и тя е в процес на пренареждане. Надяваме се така да покрием на 95% бирите по рафтовете да са готови за консумация. Наздраве!

Из дневника на един бар: подариха ни игра за напиване! Желаещи да играят?

И ние купуваме игри за бара, но когато клиенти подаряват нови и щури неща, усещането е неповторимо! Благодарим на Деси и Ро, че са се сетили за нас и донесоха тази игра. Все още никой не се е престрашил да я пробва, за това отправяме предизвикателството. Може да я намерите на рафта с бирените енциклопедии или като попитате на бара.

Ако имате игра, която може да ни свърши работа, приема подаръци не само по празниците. А ако просто искате да видите някоя нова или любима игра в бара, пишете ни, за да я намерим.

Из дневника на един бар: Новата срещу старата визия на тоалетната

Барът продължава да си води дневник, за да не забравя, че от толкова пиене се губят спомени. Новия епизод от дневника е за тоалетната – новата визия срещу старата. След масата, на която си пиеш бирата, това е второто място, където прекарваш най-много време при нас, за това обръщаме специално внимание на чистотата, а и на визията.

Започваме с новия изглед, намираме го за наистина добре направена и отговаряща на духа, който си изгради заведението – смесица от забавно, но със сериозни елементи. Поканихме Иван, за да изрисува стените и да ги изпише с калиграфия. Ако харесвате работата му, може да разгледате другите му проекти в инстаграм тук и тук..

Котката си остана, нея си я имаше и преди. Но стените са изписани с интересни бирени послания. Някои са по-лесни за разчитане, други не толкова. Тъкмо да си имате още едно занимание там.
Оставихме пълна творческа свобода на твореца – и вече си имаме нов персонаж, направен в стила на анимационните герои от 30-те години на 20-ти век.

А предишната идея, която се задържа около година и половина я помните – имаше бяла дъска за писане и маркери, за да оставяте прозренията си по нея. Имаше някои уникални размисли. Но един ден някой се сети, че може да почне да пише по стената. Беше нещо малко и безобидно, но това отприщи вълна от творчество, която заля всички стени. Беше забавно, но се запълни бързо. Така изглеждаше тоалетната малко преди ремонта.

Почти една година надписите бяха само по дъската.
Някои деца също си оставиха творчеството. А вътре слагахме всичко, което не му намерим място другаде.

И двете визии си имат своя чар, но мислим да не връщаме скоро маркерите там.

Из дневника на един бар: Трети рожден ден

След третия си рожден ден, бирен бар “Колобри на бирата” реши да си води дневник с дреболиите, които се случват в него – събития, ремонти, нови неща, стари спомени, интересни неща зад кулисите. Оказа се, че три години са много и вече трудно помним кое кога е станало. В новата рубрика в блога “Из дневника на един бар”, ще може да следите всичко за вашия любим бар в Стара Загора.

Станахме на 3 годинки! Ако барът беше дете, на тази възраст вече щеше да прави един куп неща! Нека да видим по-подробно.



1. Децата на три години вече има контрол върху посоката в която вървят или тичат. И ние така – имаме все по-ясни идеи за посоката в която вървим и го правим все по-уверено.

2. На три децата вече могат да се хранят самостоятелно, без да се цапат. И ние сме много по-самостоятелни и май почти не се цапаме, така де, не допускаме толкова грешки.

3. Тогава децата влагат все по-голямо въображение в игрите си. Ние влагаме въображение в проектите си – предаването БирЪ, музикалния проект Липичовете, организация на събития.

4. На три децата стават още по-приказливи и речникът им се обогатява. И в бара не млъкваме – дали ще си говорим с вас или в предаването БирЪ, дори и тук. Нямаме спирка.

След като се убедихме, че развитието ни се движи успоредно с това на три годишните, ще разкажем малко и за рождения ден. След края на партито и особено на афтърпартито, не един познат (няма да ги изброявам поименно, те си знаят), споделиха засрамено, че толкова глупости не са правили скоро. Според мен можеше и повече, но има време до следващия рожден ден.

Извиняваме се на всички, които ги върнахме. Заради ограниченията с броя места и избягване на струпване на хора, между 20 и 30 души им отказахме резервации, защото всичко беше запълнено. Ще има и други партита, очакваме ви на тях.

Тази година решихме да няма торта, заради епидемията не върви да духаме свещички над храна, която ще я ядат гостите. Вместо това се обърнахме към някои сладкари, които са и любители на бирата. Благодарим на Ваня и нейните здравословни бонбони. Повече за нейния проект VFood може да намерите на този линк. Благодарим и на Данна и нейните меденки с бирена тематика. Нейният проект Art of Cookies може да намерите на този линк. А Марина приготви трюфели тирамису (горе в дясно) – име на сладкарския проект си няма още, но ѝ пожелаваме да го развие.

Имаше и забавни подаръци. Елиза ни подари плетена бирена халба. Още не сме ѝ измислили име, но бързо си намери място в бара. Ако искате да си поръчате забавни плетени играчки, може да посетите Плетива по поръчка by “Lizi’s Handmade Factory”.

От Липичките (двете най-големи фенки на музикалния проект Липичовете, взеха участие и БирЪ: еп.8 – за една плодова бира и осми март), така де, подариха ни слами за многократна употреба с форма на пениси. Това е по повод една шега, която се върти между нас – нито е смешна, нито е шега, така че няма да я споделям тук. Ето го и Димитър как пие от сламката.

Антон и Маргарита подариха от тяхното вино. Съжалявам, че споделям празна бутилка, но виното им е наистина прекрасно и в момента в който се сдобия с тяхна бутилка, първо я изпивам, после се сещам да снимам. Успех и на тях с отварянето на винарната. Те са и домашни пивовари, чакаме с нетърпение следващата им бира.

Ако изпускам някой подарък, то е защото в края на вечерта всички бяхме пийнали и почват да ми се губят моменти. А това са снимки от партито – беше твърде спокойно за нашия вкус, но до приключване на епидемията ще е така.