Както сте забелязали по тавана слагаме бирени знамена, но с времето не са ни давали нови (ако имате, приемаме рекламни материали). За това си направихме първото свое знаме, в случая е за нашата бира “Беройско”. Благодарности на Петър, че направи дизайна, а на печатница “Джеми Стратус”, че съдейства за изготвянето му.
Въпросът е с какво да продължим – дали да е за някоя от другите ни бири или нещо по-забавно?
Един сериозен бирен ъпгрейд в бара. Пенсионирахме старата преносима система, която стоеше зад нас и беше само с два карана, а на нейното място сложихме четири крана, с което вече сме не с 8, а с 10 наливни. Освен че новите кранове стоят по-красиво, имат и няколко предимства.
Един ден може би ще преместим всички кранове и кеговете да са само в склада. Но за тази година стига толкова дупчене на стената.
Лятната бира от серията на бара носи веселото име #хмелченаморе. Ако искате и през есента да усетите вкуса на лятото, заповядайте, ние сме го уловили в бутилка.
Всеки от колегите зад бара има възможността да направи негова бира, но първият, който се осмели да го направи, е Даяна. Тя искаше лятна, свежа, много усмихната бира, която да крещи “лято и почивка на море”. Заедно с Димитър подбраха хмеловете и стила, а Димитър най-накрая нарисува нещо – само бяхме чували, че можел да рисува. Пуснахме я в края на лятото, като кеговете почти свършиха, а на бутилка ще я има до края на годината.
Много пъти са ни питали дали имаме пивоварна – краткият отговор е не. Харесва ни идеята да експериментираме и да правим бири, които да се пият основно в бара. И тази варка е сварена в Мелтум, Ловеч. Благодарим на технолога им за търпението да редактира и оправя някои от идеите ни, за да станат на бира.
За самата бира използвахме като основа Lazy IPA на Мелтум, но подменихме всички хмелове с такива, които ни беше любопитно да опитаме. Стана различна бира и нескромно заявяваме – по-интересна! Вътре са вложени Melon, Cashmere и Citra – както е и нашата представа за Session IPA. Алкохолът е 3.6%, характерен за стила, а вътре освен ечемичен малц и пшеничен малц, има овес и лактоза. Благодарение на тях бирата се усеща по-плътна отколкото предполага нейният градус.
А при наливния ѝ вариант също има какво да разкажем – от пивоварната бяха изтървали хмел в кеговете и при не малко от тях при закачането първо засмукваше него и задръстваше наливната система. Всеки път разглобявахме и чистихме. Но пък се получи още по-ароматна бира. Нали помните историите за индийския светъл ейл как в миналото са слагали хмел в буретата, които са пътували към колониите в Индия? Нещо такова ни се получи и на нас. От пивоварната обещаха да не се повтаря, но като изключим чистенето, ни хареса.
Тъй като доста хора участвахме в измислянето ѝ, ще оставим мнението за работния процес на част от нас:
Слав:
Отдавна исках някой от барманите да си направи бира по негова идея – от рецептата до етикета. Но реалността не е толкова романтична. Работният процес беше Даяна да се кара на Димитър “Ох Митко, Митко, Митко .. по щастливо да е хмелчето! Плажът трябва да има палма, защо не я нарисува!”
Петър и той има какво да добави:
#ХмелчеНаМоре, само че не на морето, а край езерото на Станционата градина. Въпреки че няма “гаден” пясък между пръстите на краката и бриза на море, има много наситен хмелен аромат, който е по-хубав от този на море.
Димитър и Даяна се представят така, оставям на вас да разберете какво е искал да каже авторът:
“Здравейте, казвам се Митака мада факъ, с Даяна, която е малко пеяна заедно забъркахме и измислихме рецептата за това лятно изкушение то ще забърка и вас.
Диди измисли етикета, а аз трябваше да го нарисувам и приех с радост, но ме мързеше и го нарисувах чак след 5 месеца. През цялото време тя ми скубеше косите и ми пилеше на главата да действам.
Абе стана.”
Така е, стана най-добрата ни бира до сега. Следващото лято мислим да я повторим, но с минимална промяна в рецептата, за да видим какво ще се получи.
От много пиене започваме да забравяме какво сме правили, за това ще се записваме прилежно и подробно.
На 02.09.2022 гостувахме в пицария “Амо” с новата ни преносима система за наливна бира. Благодарим на всички, които успяха да минат! Това събитие беше важно за нас, защото за първи път разливахме бира в друго място. Новата ни машина се справи, оказа се и лесна за пренасяне, така че плановете са да я ползваме често. Скоро ще ни виждате все по-често по събития и по фестивали и събития с нашите бири – освен “Колобърско”, скоро ще имаме и много добър лагер, но неговото представяне ще е в средата на септември.
В “Амо” взехме стратегическо място на една от масите по пътя за тоалетните. Рано или късно всеки трябваше да мине покрай нас. На единия кран сложихме лятната ни бира #хмелченаморе – сезонен IPA с 3.6% алкохол и направен по наша рецепта с щедро сухо охмеляване. На другия имаше традиционен чешки лагер “Бернард”. Ако сте изпуснали да ги опитате, може да ги намерите и в бара на М.М.Кусев 1.
От домакините имаше интересни изненади – нови предложения в тяхното меню, които можеха да се дегустират безплатно – пиада Римини. Гостите на събитието останаха очаровани, ние също. Нямаме търпение да ги опитаме и като част от основните предложения на пицарията.
Въпреки че беше петък, събитието остана леко в сянката на бирения фестивал на Загорка, който се провежда по същото време. Дъждът също допринесе за по-спокойната атмосфера, но въпреки това минаха не малко хора. Част от тях решиха да поостанат на по бира и пица, като се завързаха и някои нови познанства. Препоръчваме мястото, ако искате да хапнете добре приготвени италиански специалитети с оригинални италиански продукти. Може да си вземете за из път, да седнете на място или да хапнете на крак вътре, докато си говорите с приятели.
Покрай работата забравихме да снимаме хората, но имаше!
След две варки и следваща поръчана, тази бира се оказа любима на целия екип, а и на всеки любител на негорчивите бири. Използвани са само два хмела, но пък напълно достатъчни – Simcoe и Equanot. Горчивина почти няма – стойността на IBU e само 23, което е много в долната граница. Усеща се малцова сладост и мек аромат на хмел. Алкохолният градус е 5%.
Цветът е най-интересното в нея – по рецепта трябваше да е много по-червен, но заради лека грешка в баланса на малцовете, стана почти светъл с нюанси на червеникаво. После повторихме рецептата с наситен червен цвят, но вкусът беше друг. След това се върнахме на ирландския светъл ейл и пак се получи много добра бира и решихме да я оставим като основна бира.
А ако сте в бара и видите свежия зелен етикет на тази бира от серията “Колобърско” препоръчваме да я опитате.
Когато отворихме бирения бар преди преди повече от 4 години, имаше много неща за довършване и стени за запълване. С времето започна да става все по-уютен, но въпреки това сме си казали да не спираме с промените, голяма част от които отразяваме в блога тук.
От скоро и дограмата има завършен вид! Преди време я облепихме с черно фолио отвън, за да има по-представителен вид. Оказа се здраво. А сега я довършихме и вътре. Нарочно оставихме много малко да се вижда от бялата дограма, за да се получи ефект от бели и черни линии. И ако се чудите защо просто не я сменим – един ден и това ще стане, но сме само под наем и предпочитаме да подхождаме с артистични идеи, не със скъпи ремонти.
Благодарности на старозагорската печатница Джеми Стратус, че изпълняват всичките ни нестандартни поръчки. С момчетата, които лепиха фолиото, успяхме да изпием поне няколко бири, докато работят, като след втората, работата потръгна по-бързо. Ако някъде има дефект, той е от кривата дограма, не от работата ни! Ако ви трябват услуги, свързани с дизайн, външна реклама, рекламни сувенири и много други – може да се обърнете към тях ТУК.
Не крием, че обичаме бирените подаръци. Всеки един, който сме получили, си е намерил мястото. Може би сте забелязали биреното огледало на една от стените? Ако се чудите защо е на тази височина, това е защото оставихме на колежката да го постави, а тя се съобрази с нейният ръст, не с нашия, но какво да се прави – дамите са с предимство при определянето на местоположението на такива неща.
А самото огледало и поздравителната картичка са в бирени капачки. Благодарности на студентите от Тракийския университет специалност “Педагогика на обучението по Изобразително Изкуство и Графичен Дизайн”, че са се сетили за нас! От време на време идват хора в бара, които търсят шарени бирени капачки, които им трябват за декорация или проект, а понякога получаваме и нещо шарено и забавно за благодарност. Иначе капачките са безплатни, стига да имаме.
След тъмния Караконджул, това е втората изцяло експериментална бира, която пускаме, като две седмици след премиерата, продължава да се търси и се изпива с бързи темпове. Ако още не сте я опитали, не го отлагайте, тъй като варката е лимитирана и не се знае дали ще се повтори пак.
Както си личи и от етикета, това е един нов проект – Колобърско лимитирано. Идеята е в него да влизат еднократни експериментални бири, които да са по идея на познати и приятели на бар Колобри на бирата. В случая Борис получи пълната свобода да избера стила, рецептата и етикета на бирата. Като голям любител на вайс бирите, той реши да отиде леко в страни. Предложи да пробваме щедро сухо охмеляване, което да добави свежи летни нотки в бирата. Петте вида хмел повлияха леко и на горчивината, като добавиха и едва доловима горчивина, която не е съвсем характерна за вайс бирите. Крайният ефект е мътен, леко цитрусов, с мека горчивина. Стилът на бирата отиде към охмелените вайсове.
Етикетът е другото интересно – там отново Борис имаше пълна свобода. Неговата представа за повелителя на мълниите е божество, което си пие бирата и държи заплашителен мълниеносен чук. Получи е много свежо и в стила на останалите ни бири – във фентъзи и митологична насоченост. А и премиерата на бирата съвпадна с пролетните бури, чиито дух носи тя.
Самата бира отново е сварена в Мелтум, Ловеч. Благодарим на технолога им, че продължава да се съобразява със странните ни поръчки. Както сме споменавали, ние задаваме основните параметри на бирата, но неговия майсторлък ѝ придава завършен и пивък вид.
А може би се чудите кой е този Борис, който представяме с бирата му. В общи линии изглежда така. Но през по-голямата част от времето умело прикрива суперсилите си, но от време на време се появява син блясък в очите му и се усеща статично електричество край него.
Може да се запознаете с музикалното му творчество в различните платформи ТУК.
Също така помолихме той сам да се представи:
Борис Харизанов, любител на множество стилове бира и още повече стилове в музика. Колоритна, енергична, много общителна и гръмогласна личност, която споделя любовта за бирата си с любовта за музиката, която композира. Творчеството му се описва с една дума – Епично! От саундтраци за филми и сериали, през тъмни трейлърни аранжименти, чак до иновативните метал и рок кавъри на известни български поп фолк хитове, за всеки има по нещо, което да чуе.
Очаквайте интересна бирена година. През нея планираме да повторим някои от успешните ни бири, но да пуснем и нови предложения.
Не е шега, най-накрая сложихме нова закачалка в тоалетната на бара. Старата се счупи… преди време, може и година да е минало. Абе, казвайте ги тези неща, иначе можеше още една година да откараме така, без да се сетим.
Новата закачалка е доста по-здрава от предишната – това не е предизвикателство, ползвайте я по предназначение. Ако се сетите нещо друго, което да забравяме с години, ни пишете. Обещаваме да реагираме в обозримото бъдеще.
Бар “Колобри на бирата” в Стара Загора се включва в кампанията “Кенчета за бъдеще” – организирана от същите добри хора, които стоят и зад благотворителната кампания “Капачки за бъдеще”. Купихме преса за кенчета, тествахме я повече от седмица, а сега го обявяваме официално!
В бара може да намерите наистина голямо разнообразие от кенчета, като в бъдеще ще се постараем повечето от тях да са на промоционални цени, за да насърчим пиенето им.
Самата преса е разположена на удобно място в бара, където всеки има достъп до нея – до вратата, която води към тоалетните, или на стената в края на бар плота – въпрос на гледна точка, ще я намерите лесно. Всеки, който изпие кенче, може сам до го смачка или да ни го остави за края на смяната – добре е да няма бира в него, а ако е изплакнато, още по-добре. Изрязали сме и голям пластмасов кег, където събираме готовите за рециклиране кенове – пак близо до пресата.
От бар “Колобри на бирата” считаме, че трябва да живеем в една по-чиста и добра държава/планета и това зависи от усилията на всеки един от нас. Малко по малко предприемаме стъпки за някои неща – стъкления амбалаж изхвърляме в контейнери за разделно събиране на стъкло, еднократните пластмасови кегове оставяме пред бара за всеки, който иска да си вземе – подходящи са за джибри, за домашна бира и един куп други неща, а сега се включваме в кампания за рециклиране на кенчета с благотворителна цел.
Бъдещите ни планове включват изработване на платнени бирени торбички, за да заменим еднократните. Ако имате идеи какво друго може да направи барът, може да ни пишете. А дотогава – наздраве!
Бирените ни експерименти продължават. Освен традиционния ни “Вълшебен ейл”, който може да намерите бутилиран и често наливен, за кратко (изпи се) се появи Ирландския ейл, а сега и есенно-зимния му прочит – Ирландски червен ейл. Надяваме се последният да е наличен поне месец и половина.
Нашите бири могат да се намерят в:
1.Казанлък – Beer365
2.София – 1001 бири – магазинът на адрес проф. Фритьоф Нансен“ 25Б
3. Колобри на бирата – Стара Загора! Така де, при нас.
Но малко история – стилът на новата ни бира е Ирландски червен ейл. Характерното за него е ниска горчивина, мек вкус и наситен червен цвят. Но не се сдържахме и добавихме крафт нотка – стабилна доза сухо охмеляване, което се усеща в аромата, но не добавя горчивина. Отново благодарим на пивоварна Мелтум от Ловеч, че помагат в моделирането на рецептите и се съобразяват с всичките ни странни идеи.
Етикетът е преработен вариант на традиционния етикет… може би се чудите кога ще има промяна? Работим по нея! Зимната ни бира ще е с изцяло нов етикет, като в момента художник работи по него. Без да издаваме твърде много, новата визия ще е вдъхновен от българския фолклор и митология, като ще има и значителна доза хумор и творческа свобода в него. Старият колобър продължава да стои на бирите, които правим постоянно, а новият етикет ще е за лимитираната ни тъмна бира. Стилът ѝ ще е плътен, шоколадов, като планираме още една съставка, която ще запазим в тайна до премиерата. А тя ще е малко преди Коледа. Самите ние нямаме търпение да я споделим с вас. Наздраве!
Статията е първата за тази пивоварна на български.
Щаатлихес Хофбройхаус Мюнхен – Кралската пивоварна на Мюнхен e държавна собственост и притежава The Hofbräuhaus am Platzl (един от големите бирени ресторанти в Мюнхен и едно от първите места на пивоварната), Hofbräukeller (друг ресторант, стара сграда на пивоварната), както и една от най-големите шатри на Октобърфест.
Много от бирите са сварени по оригиналните рецепти на Вилхелм V, дук на Бавария и основател на пивоварната. Сегашният асортимент включва Вайс бира, Хелес, Майбок и Октоберфест лагер.
Както започва не една бирена история, Мюнхен някога не правил хубава бира. Налагало се да я внася от други райони като Саксония и Касел, но с времето това ставало все по-скъпо. До 16-ти век аристокрацията от рода Вителсбахи не пиела местно произведена бира, като цяло предпочитаната напитка била виното. Всичко се променя, когато през 1589 година дук Вилхелм V решава да построи своя пивоварна. Идеята била тя да задоволява нуждите на кралското семейство и придворните благородници, а и за да намали нарастващите разходи за покупка на бира.
Първоначално пивоварната била построена в малка сграда, бивш курник, в стария дворцов двор. С покачването на потреблението, се наложило през 1608 година да се премести в по-голяма сграда, която се ползва от пивоварната и до днес – така наречената Плацъл. А с времето всички мюнхенски кръчми започнали да предлагат бирата на Хофбройхаус. Но в началото бирата била далеч от това да е хубава. Тогава еталон за добра бира Айнпюкиш биър (Ainpöckisch Bier), произведена в Айнбек – един от градовете в Ханзейския съюз в Долна Саксония. Всяка бира била сравнявана с нея, а тя се изнасяла много успешно към Италия.
В началото на 17-ти век Максимилиан I наследява баща си Вилхелм, като поема управлението и на кралската пивоварна. Воден от силното желание да покачи качеството на бирата в Мюнхен, той привлича майстор пивоваря на Айнбек – Елиас Пишлар, като му предлага значителна заплата. Бирата, която правел се харесала, а на местния мюнхенски диалект известната “Ainpöckisch Bier” започнала да се нарича “Bockbier”, или бира бок – силна тъмна бира. Максимилиан внася и други промени в производството на бирата – модерната тогава тъмна бира отстъпва място на пшенични ейлове, като той забранил на останалите частни пивоварни да правят вайс бири, като по този начин създал монопол, който продължил до началото на 19-ти век, а пшеничната бира станала бирата на аристокрацията. За дълго време Хофбройхаус била единствената пивоварна в Бавария, която имала право да вари едновременно вайс и бок бира. Монополът ѝ позволил да продава наистина големи количества, като през 17-ти век приходите от кралската пивоварна съставяли 30% до 50% от доходите на Бавария.
Името на пивоварната се споменава и през 1632 година, когато помага за спасяването на града. Тогава е в разгара си Тридесетгодишната война (1618-1648), а през въпросната година кралят на Швеция Густав Адолф нахлува в Бавария. Тогава той заплашва да плячкоса и изгори Мюнхен. След протеклите преговори се съгласява да остави града непокътнат, ако гражданите му предадат военни заложници, както и 600 000 бъчви с бира от пивоварната Хофбройхаус.
През 1798 кралският двор се отказва от монопола върху пшеничната бира, през 1810 спират монопола върху тъмните бири, а от 1828 година Людовик I отваря вратите на емблематичната кръчма и за цялото население. През 1896 година пивоварната се мести от Платзъл в Hofbräukeller, като построяването на новата пивоварна струва 819,000 златни марки. Старата постройка била разрушена и на нейно място през 1897 в Плазъл e издигната нова сграда, която е била предпочитана туристическа атракция още в края на 19-ти век. Посетителите на града са можели да изпият една или повече бири в нея. Днешната сграда на пивоварната отново е сменила мястото си – през 1988 се мести в по-удобно и голямо място в Рийм.
Зимата идва – докато в други градове се готвят за първия сняг, в Стара Загора традиционно ни залива дъжд. Но захлаждането е факт и част от ниските маси отново са вътре.
Тази зима ще сме с тази конфигурация – двете нови ниски маси с пейки ще са съответно в бирения кът и до прозореца. Високите маси и щъркелите са си по техните места, като сме оставили достатъчно дистанция между тях. Така изборът за сядане вътре е още по-ранзообразен. Ако си имате любима маса и искате да сте точно на нея, препоръчваме да направите резервация на 088 990 3955.
Разположен сред гора, в подножието на Алпите, в една от най-красивите долини, се намира град Кауфбойрен. През средновековието е бил един от свободните градове, а днес е запазил много от своята над 1000 години история. Средновековни кули и стени, внушителни къщи, богати на изкуство църкви, старинни площади и изпълнени с живот улици. А сред цялата тази красота е една наистина стара пивоварна.
Това е Актинбраурай Кауфбойрен – най-старта пивоварна в Швабия, Германия, като първите документи са от 1308 години. По своята правна организация е акционерно дружество, като дяловете се търгуват на стоковата борса с в Мюнхен.
През 1308 година Хенрих дер Твингер, местен барон, завещава всичката си собственост на Хоспис на Светия дух, в това число и пивоварната си, заедно с избите, дворове и плевните. Това поставило основите на това, което щяло да стане пивоварна Актин. Пивоварната бързо набира популярност, като през 15-ти век е една от водещите производители на бира в региона. През вековете името се променя, заедно със собствениците, като съвременното име датира от 1920 г и означава акционерна пивоварна, което показва, че собствеността й е разделена между различни акционери.
Гилдията на пивоварите в Кауфбойрен се формира през 1325 година, като определя че бирата може да се прави само от хмел, малц и вода. Всички други съставки, като билки и подправки, са били забранени. Интересно е, че тази забрана е наложена 200 години преди Райнхайтсгебот (Закона за чистотата на бирата) от 1516, който налага същото. През 17-ти век под зоркото око на майстор-пивовар Зюр Траубле Гулденен, пивоварната усъвършенства своите рецепти, като някои от тях се ползват и до днес. Актинбраурай става една от първите в Бавария, която предлага пшеничен ейл – бира, която е била запазена основно за баварската аристокрация.
През 1799 Актин изкупува една от последните останали пивоварни в Кауфбойрен – Джонас Даниел Уалк – за 4 215 гулдена.
Днешната сграда на пивоварната, с дълбоките ѝ изби, е построена през 1807 година. До края на 19-ти век пивоварната печели редица международни бирени състезания. Друго на което държи пивоварна Актин е, че от 700 години използва малцове и хмелове от близките ферми, като така подпомага местните производители. Там се отглежда и хмелът Халертау, който също се използва.
През 1901 пивоварната е посетена от принц Людовик, който е искал да опита легендарната бира на място.
През 1987 тя изкупува пивоварна Розен, единственият ѝ останал конкурент в града. Началото на 21-ви век бележи промени в собствеността и марката на пивоварната. 2004/2005 е тежка година за Актин, тогава регистрират загуби за 600 000 евро.
През 2013 американският милиардер Джон Пол Дежориа изкупува 55% от акциите, като през 2017 година изкупува и останалите 45%. Пивоварната става част ROKit group, като на международния пазар залага на марката ABK. Името се появява на колите на Уилиамс от Формула 1 през 2019.
Освободихме малко място, сместихме бирите по-компактно и освободихме място за още две хладилни витрини. Вече бирите са добре подредени в тях, като всяка си има своя редица. Така ще има винаги студена бира, ако решите да продължите с втора или трета от същия вид. Имаме още една витрина в склада, като и тя е в процес на пренареждане. Надяваме се така да покрием на 95% бирите по рафтовете да са готови за консумация. Наздраве!
Колобри на бирата 