Лятната бира от серията на бара носи веселото име #хмелченаморе. Ако искате и през есента да усетите вкуса на лятото, заповядайте, ние сме го уловили в бутилка.

Всеки от колегите зад бара има възможността да направи негова бира, но първият, който се осмели да го направи, е Даяна. Тя искаше лятна, свежа, много усмихната бира, която да крещи “лято и почивка на море”. Заедно с Димитър подбраха хмеловете и стила, а Димитър най-накрая нарисува нещо – само бяхме чували, че можел да рисува. Пуснахме я в края на лятото, като кеговете почти свършиха, а на бутилка ще я има до края на годината.

Много пъти са ни питали дали имаме пивоварна – краткият отговор е не. Харесва ни идеята да експериментираме и да правим бири, които да се пият основно в бара. И тази варка е сварена в Мелтум, Ловеч. Благодарим на технолога им за търпението да редактира и оправя някои от идеите ни, за да станат на бира.

За самата бира използвахме като основа Lazy IPA на Мелтум, но подменихме всички хмелове с такива, които ни беше любопитно да опитаме. Стана различна бира и нескромно заявяваме – по-интересна! Вътре са вложени Melon, Cashmere и Citra – както е и нашата представа за Session IPA. Алкохолът е 3.6%, характерен за стила, а вътре освен ечемичен малц и пшеничен малц, има овес и лактоза. Благодарение на тях бирата се усеща по-плътна отколкото предполага нейният градус.

А при наливния ѝ вариант също има какво да разкажем – от пивоварната бяха изтървали хмел в кеговете и при не малко от тях при закачането първо засмукваше него и задръстваше наливната система. Всеки път разглобявахме и чистихме. Но пък се получи още по-ароматна бира. Нали помните историите за индийския светъл ейл как в миналото са слагали хмел в буретата, които са пътували към колониите в Индия? Нещо такова ни се получи и на нас. От пивоварната обещаха да не се повтаря, но като изключим чистенето, ни хареса.

Тъй като доста хора участвахме в измислянето ѝ, ще оставим мнението за работния процес на част от нас:

Слав:
Отдавна исках някой от барманите да си направи бира по негова идея – от рецептата до етикета. Но реалността не е толкова романтична. Работният процес беше Даяна да се кара на Димитър “Ох Митко, Митко, Митко .. по щастливо да е хмелчето! Плажът трябва да има палма, защо не я нарисува!”

Петър и той има какво да добави:
#ХмелчеНаМоре, само че не на морето, а край езерото на Станционата градина. Въпреки че няма “гаден” пясък между пръстите на краката и бриза на море, има много наситен хмелен аромат, който е по-хубав от този на море.

Димитър и Даяна се представят така, оставям на вас да разберете какво е искал да каже авторът:

“Здравейте, казвам се Митака мада факъ, с Даяна, която е малко пеяна заедно забъркахме и измислихме рецептата за това лятно изкушение то ще забърка и вас.

Диди измисли етикета, а аз трябваше да го нарисувам и приех с радост, но ме мързеше и го нарисувах чак след 5 месеца. През цялото време тя ми скубеше косите и ми пилеше на главата да действам.

Абе стана.”

Така е, стана най-добрата ни бира до сега. Следващото лято мислим да я повторим, но с минимална промяна в рецептата, за да видим какво ще се получи.

След две варки и следваща поръчана, тази бира се оказа любима на целия екип, а и на всеки любител на негорчивите бири. Използвани са само два хмела, но пък напълно достатъчни – Simcoe и Equanot. Горчивина почти няма – стойността на IBU e само 23, което е много в долната граница. Усеща се малцова сладост и мек аромат на хмел. Алкохолният градус е 5%.

Цветът е най-интересното в нея – по рецепта трябваше да е много по-червен, но заради лека грешка в баланса на малцовете, стана почти светъл с нюанси на червеникаво. После повторихме рецептата с наситен червен цвят, но вкусът беше друг. След това се върнахме на ирландския светъл ейл и пак се получи много добра бира и решихме да я оставим като основна бира.

А ако сте в бара и видите свежия зелен етикет на тази бира от серията “Колобърско” препоръчваме да я опитате.