„Уморен миньор излиза от въглищните мините след дълъг работен ден. Целият покрит със сив прах, той се отправя към местната кръчма в миньорското градче. Намираме се в Централна Европа, някъде през 18-ти век, но не може да бъдем сигурни кога точно, защото тук времето е спряло. Отваря вратите, отправя се към бара, а залязващото слънце огрява сивите облачета прах, които падат от него. Енергията и желанието за живот се връща в него, защото знае какво предстои.
– Един гризет, момче! – провиква се радостно той към младежа зад тезгяха и нетърпеливо изчаква пенливата течност да напълни чашата. Първата глътка е най-хубавото нещо, което е изпитал днес.“
Ако днес някой влезе в бар и си поръча просто една бира, това би довело до въпросителен поглед от страна на бармана. По-вероятно е да каже, че иска вайс, пилзнер, ейл, стаут. Но ако с влизането си попита дали има гризет, това би повдигнало повече въпроси, отколкото отговори и може би ще го пратят към чипсовете, да си намери нещо за гризане.
Но какъв е все пак този стил? Ако не сте го чували, спокойно, не сте само вие. Дори за любителите на бирата той е слабо познат. Най-общо казано гризет е разновидност на белгийския сезон/сешън/сийзън. Донякъде. Белгийският сезон се е варял през 18-ти век от местните фермери. Бил е лек, освежаващ и утоляващ жаждата, като повечето пъти е бил за предпочитане пред водата. С годините технологиите се развили и фермерството се е преобразувало в индустриална работа, включително миньорска дейност, а покрай това се променила и бирата. В провинция Ено, която се намира на границата между Белгия и Франция, бирата гризет била добре известна сред местното население и особено популярна сред миньорите, които искали да утолят жаждата си след тежък работен ден.
Но защо се нарича гризет?
Вече като знаете, че бирата се е правила за миньорите, може би се питате от къде идва името. Няма сигурна информация за произхода му, но има някои интересни легенди около него.
Думата „гри“ (gris) е с френски произход и означава сив. Една от теориите е, че заради по-дългия период на варене, както и заради по-голямото количество пшеница в бирата, цветът на крайния продукт е бил малко по-сив и съответно е от там идва името.
Друга теория е, че името идва от външния вид на жените, които са сервирали гризет. Има данни, че са носили сиви дрехи. Друга теория е, че наименованието е свързано с цвета на изкопаемите, които са се добивали. Мъжете са излизали от мините покрити със сив прах.
Но каквато и да е истината за името, едно е сигурно. Сивото е присъствало навсякъде в трудното ежедневие на тези отрудени хора, а бирата е била една от малкото им радости.
Съвременният прочит на тази стара рецепта е развит в някои нови посоки, като са запазени основните характеристики на стила. Основната роля на един гирзет е да е освежаващ, без да е твърде странен. Разбира се не липсват и експерименти, както е в почти всеки стил, а този и предразполага – освен с дрожди, във ферментацията е намесена и специална бактерия, която е често използвана за белгийските сезон бири.
В миналото този стил се е правел от немалцувана пшеница, макар че за съвременния вариант имено пшеничния малц придава голяма част от ароматните нотки. Използваните съвременни хмелове дават на стила флорални аромати, без да покачват горчивината. Също така алкохолът варира между 3% и 5%. Съвременният цвят е златист до сламено жълт, а послевкусът е сух и леко пиперлив.
Но в каквито и граници да се направи гризетът, важното е да е освежаващ и лесен за пиене. Може вече повечето от нас да не работим в мини, но след тежък ден няма нищо по-хубава от една свежа бира. „Барман, един гризет, моля!“
Източник: тук