Из дневника на един бар

Котешки истории

Когато управителят на бар „Колобри“ – Злодеят, както ще го наричаме в тази история – изрично забрани на служителите да поставят кашони за котки върху масите, никой не се възпротиви. Последва странна тишина. Барманите или бяха обидени, или замисляха нещо.

Два дни всичко беше спокойно. Кашоните изчезнаха, котките пренебрежително подминаваха заведението, а рутината постепенно върна света в предвидимите му граници.

Докато една вечер Злодеят беше на смяна и наливаше бира на спокойни клиенти. Предстоеше му приятна вечер – щеше да изкара смяната, да угаси лампите и да заключи. До края оставаше не повече от час.

Той се радваше на пълните маси отвън и небрежно си мислеше колко хубаво е да няма празни кашони наоколо. Тогава ги забеляза. Двама негови служители, които не бяха на смяна, стояха отвън и се смееха.

„Може пък да са щастливи, че не са на работа“, помисли си той.

Но нещо в погледите им го усъмни. Особено начинът, по който го наблюдаваха, докато си подхвърляха нещо. Възглавница ли беше?

Злодеят първо вдиша. После издиша. Доля бирата, без да направи прекалено много пяна и без да налее повече, отколкото трябва. Перфектно налята чаша. Още един доволен клиент. Все пак повечето хора са доволни, когато получат бирата си.

Той отново погледна към прозореца, но двамата веселяци вече ги нямаше.

Може би всичко се беше разминало.

Дойде време за затваряне. Злодеят изми чашите, изключи електроуредите, пожела лека вечер на последните клиенти и заключи. И точно тогава разкри последствията от подозрителното поведение на двамата бармани.

Не си бяха подхвърляли възглавница. Бяха подготвяли котешко легло. Намерили бяха начин да заобиколят забраната му – устроили убежище в кашон в края на заведението, където нямаше да пречи на никого. А един пухкав обитател вече се беше настанил вътре.

 

Злодеят се усмихна и реши да остави кашона.

На следващия ден дори подмени основата на котешката колиба с бирена каса. Така поне нямаше да се намокри при първия дъжд.